Българските граждани или фирми, които получават консултантска, рекламна, експертна, инженерна и друга услуга от лице от държава от Европейския съюз са длъжни да се регистрират по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) от началото на тази година. Това гласят последните промени в данъчните нормативи, които парламента прие в края на 2009-а и за които NewBusiness.bg подробно писа.
Това означава, че ако например земеделски производител си купи машина и плати допълнително за усъвършенстването й на инженер от общността, българинът ще бъде задължен да се регистрира по ЗДДС. Такива са изискванията на европейското законодателство, които бяха записани и в българския норматив.
Въпросната промяна регламентира задължителна регистрация по ЗДДС на лица, които получават услуги от държава от ЕС, с място на изпълнение в България, за които се прилага механизмът за самоначисляване на ДДС от получателя, независимо от достигнатия оборот, уточниха от Националната агенция за приходите (НАП). Същото важи и за българските граждани и фирми, които предоставят услуги в държава-членка на ЕС.
Регистрацията по ЗДДС трябва да се направи минимум 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем. Това означава, че регистрацията трябва да стане една седмица преди датата на авансовото плащане или датата, на която се заплаща услугата. В тези случаи НАП е длъжна да регистрира гражданите и фирмите в тридневен срок. Според експерти това означава, че ако някоя фирма рекламира в ИНТЕРНЕТ, но доставчика е в друга държава (например „Гугъл Уорд“), до 7 дни след получаване на фактура от чуждата фирма, българската трябва да се регистрира по ДДС.
Регистрираните на това основание доставчици подават задължително и VIES-декларация (декларация, в която се описват осъществените вътреобщностни доставки на услуги за съответния период). По този начин българската и европейската приходна администрация ще могат да съпоставят информацията за това дали е платен дължимият ДДС по този вид сделки. В тези случаи ДДС се дължи в държавата, в която е регистриран получателят на услугата.
Лицата, регистрирани по този специален режим, няма да имат право на данъчен кредит за платения ДДС или да начисляват ДДС за своите доставки.
Къде е драмата?
Според промените в закона, всички лица (физически и юридически), които предоставят услуги в рамките на общността (в ЕС, но извън България) са длъжни да се регистрират по ДДС. От Гугъл пък настояват всички, които са в Европа и разпространяват реклама чрез AdSense, да преподпишат договорите си с Гугъл Ирландия. Която е член на ЕС и следователно всеки, който рекламира с AdSense ще трябва да се регистрира по ДДС, без значение дали става дума за физическо или юридическо лице или какъв е реализирания оборот.
В Закона за данъка върху добавената стойност се казва, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. А рекламата безспорно попада в този списък. Според чл. 97а от същия норматив, на регистрация по ДДС подлежи всяко данъчно задължено лице установено на територията на страната, което предоставя услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Следователно, след като Гугъл установиха независимата си икономическа дейност и в Ирландия, мястото на мястото на изпълнение на услугата е ЕС. Впрочем това касае само тези, които вече са приели плащанията от AdSense да бъдат в евро. Онези, които се разплащат с долари, засега са спасени, но те така или иначе не са много. За момента в стандартните общи условия на Google AdSenseTM Online пише, че ако сключите договор за реклама, то той се подчинява на законите на Калифорния. Само че само преди няколко дни на сайта на Google AdSense се появи съобщение, че местят част от дейността си в Ирландия и всеки, който се намира на територията на ЕС трябва да преподпише контракта си. В общите условия се казва още, че вие се съгласявате да заплатите всички дължими данъци или такси, наложени от държавен орган във връзка с участието ви в Google AdSense.
От НАП потвърдиха, че получаването и доставката на услуги към контрагенти от общността поражда необходимост от задължителна регистрация по ДДС. Добре е обаче да уточним, че тази регистрация е малко по-специална и се различава доста от стандартната. Когато се регистрирате по ДДС по чл. 97а от закона, нямате например право на данъчен кредит и можете след месец да се дерегистрирате. Докато на доброволната (стандартна) регистрация има срок от две години и не може да бъде прекратена преди изтичането им. Освен това, лице, регистрирано по чл. 97а не дължи данък, за разлика от регистрациите по чл. 100, където се начислява и следователно се плаща косвения налог.
При всички положения този път не можем да обвиняваме родните данъчни заради задаващия се хаос около задължителната регистрация по ДДС. Само дето това ще засегне абсолютно всеки едни гражданин, блогър, физическо или юридическо лице, които си докарват допълнителни доходи от Гугъл.
Повече подробности по темата, както и допълнителна информация за разходите за регистрациите по ДДС и процедурите очаквайте в следващия брой на NewBusiness.bg. който ще излезе на 29 март.