България от години вече се възприема като регионален IT център. Причините са много – наличието на отлични специалисти и на адекватно образование в сферата на точните науки (или STEM). Друга причина е постепенното изграждане на здрава екосистема от технологични компании с различни мащаби и добро финансиране на стартиращи такива. 2020 г. започва със старта на новите програми за подпомагане на стартъпи, което ще продължи изградената традиция през последното десетилетие.
Бумът на технологичния сектор
Успехът на софтуерната индустрия е все по-видим и неоспорим. Последните данни на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) показват, че тя е генерирала 3.869 млрд. лева приходи през 2019 г., а служителите в нея надминават 34 хил. души.
Прогнозите за бъдещето ѝ развитие са повече от положителни. БАСКОМ очаква годишните приходи на сектора да надминат 10 млрд. лева до 2024 г., а заетите в него почти да се удвоят – до малко под 60 хил. души. Самата софтуерна индустрия ще съставлява близо 7.6% от брутния вътрешен продукт на страната, което вече не дефинира сектора като „бутиков“, коментираха от БАСКОМ.
Ниша с традиции и позиции
Бурното развитие на целия технологичен сектор се пренася и в отделните ниши. Било то финтех или софтуер по поръчка, България все повече се утвърждава като регионален център за подобна дейност с бързорастящи компании. Подобна ниша е разработването на игри. Любопитното е, че сферата е сравнително стара в страната, особено ако я сравним с някои други сегменти от IT индустрията.
Първите сериозни местни компании се появяват в края на 90-те години, а в началото на XXI век навлизат и няколко големи чуждестранни играча. Един от тях е френският гигант и разработчик на мобилни игри – Gameloft. Софийското студио отваря врати в последните седмици на 2004 г., като през изминалата година то отбеляза своята 15-та годишнина. За този период, Геймлофт България се утвърждава като едно от водещите звена на френската група, като стои зад второто най-успешно заглавие в историята на компанията – March of Empires.
В момента в Gameloft работят около 200 души, като студиото обхваща почти пълния цикъл при разработването на една игра. Затова то разполага с разнообразно портфолио от специалисти – от продуценти и програмисти, през дизайнери и художници до маркетинг експерти. Gameloft България далеч не е единствения пример, тъй като има и други утвърдени гейм разработчици като Ubisoft, Creative Assembly и други. Тук също така има и силна почва за редица независими студиа. Един от големите успехи на българската гейм индустрия е продаденият през 2018 г. местен разработчик Imperia Online.
Подцененият сектор
Гейм индустрията остава в сянката на цялостния успех на софтуерната в страната. Основната причина е, че повечето хора все още я подценяват доста, тъй като смятат, че разработката на игри не е толкова сериозна работа. Въпреки това, гейм индустрията надминава по приходи Холивуд в световен мащаб. От това произлиза по-ниския интерес на младите към намирането на работа в тази сфера. Популяризирането на гейм разработването все повече се превръща в главна цел на компаниите в страната.
Значителна роля се очаква да изиграе и специализираната Arc Academy – академията, която цели подготовката на кадри за филмовата, анимационната и гейм индустриите в България. Нейната цел е да запознае младите хора не толкова популярни, но креативни професии в страната, както и да постави основата за развитието им. В Arc Academy участват и повечето големи гейм студиа като Gameloft България.