By Newbusiness Team 
Приключи договарянето на минималните осигурителни прагове за 77 икономически дейности и 9 групи професии през 2011 година. Работодателските и синдикални организации постигнаха споразумения в 30 икономически дейности, които засягат около 1 300 000 наети лица. В останалите праговете ще бъдат актуализирани по административен път от социалното министерство със средния ръст на минималния доход за всички дейности – 5.6 процента.
Минималният осигурителен доход ще увеличи размера си в 22 икономически дейности, а в 7 праговете ще запазят размерите си от тази година. Най-висок ръст ще имат доходите в търговита – 10.2%, туризма и хотелиерството – 12.5 на сто. Следват ги производството на хартия и картотени изделия – 9.7%, селското и горско стопанство – съответно 7.2% и 7.4%, както и производството на облекло – 7 на сто.
Очакванията са, че новите размери на осигурителните прагове ще повишат приходите в държавното обществено осигуряване с около 110 млн. лв. годишно и ще обхванат около 2 млн. и 300 хиляди осигурени лица.
Високият скок на праговете обаче не се одобрява от бизнеса, защото се увеличават и разходите им за осигуровки. Това е и основната причина, поради която работодателите не успяха да се разберат със синдикатите за размера на минималния доход в 47 икономически дейности, където праговете ще бъдат определени служебно. „Високите прагове означават и по-високи вноски за двете страни – за работодателя и за работника, което не е приятно, всключително и за синдикатите“, коментира председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.
По думите му при договарянето на минималните осигурителни прагове няма мерки само с положителен или само с отрицателен знак – трябва да се постига консенсус. „Прекаленото вдигане на осигурителните прагове е стимул за скриване в сивия сектор, като първа стъпка, а ако това се окаже недостатъчно, като втора стъпка се преминава към по-голямото зло за синдикатите и техните членове, каквото е съкращаването на работни места. Това във всички случаи е свързано с интензифицирането труда на останалите работници, което от своя страна води до по-голяма конкурентоспособност, защото е свързано с по-голяма производителност на труда. Така обективните стъпки в пазарната икономика водят до своя важен резултат, каквото е повишаването конкурентоспособността на фирмите. Затова напомняме, че тези стъпки трябва да се правят премерено. Винаги да се водят преговори – ние насърчаваме това и то е препоръчително за синдикатите и техните анализатори. От досегашната ни многогодишна практика, често от синдикатите погрешно разбират преговорите единствено в посока увеличение на осигурителните прагове. Често обаче се налага да има не само нулеви промени в сектори, където има рязък спад за определен период от време, а може да се отиде на по-ниски осигурителни прагове. Ако бяха отговорни преговарящите в тези сектори, би следвало да се вслушат в гласа на анализаторите и да го направят това нещо. Не може синдикатите да искат тотално увеличение на минималните осигурителни прагове в сектори, в които има 20 процента спад на продукцията. Има сектори, в които има 40 процента спад на цените, както е в строителството и в недвижимите имоти. Така договорените прагове в еуфория на високи скокове на цените, се оказват неадекватни към този момент. Това се отразява и всички виждат как в последните месеци точно в тези сектори нарастна безработицата. Това е още едно доказателство, че трябва да се търси добрият баланс, така че хем да се запазят работни места, хем да не се претоварва икономиката на отделното предприятие“, е официалната позиция на Българската търговско-промишлена палата.