By Newbusiness Team 
Дори и по време на криза, някой сектори в икономиката определено ги очаква доста розово бъдеще. В тях има „хляб“ за всеки предприемач, който се усети навреме и реши да се впусне в начинанието. Със следващите редове ще се опитаме да очертаем няколко от тях с надеждата, да сме полезни на хората, които се чудят с какъв бизнес да се захванат.
На първо място може спокойно да поставим
селския туризъм.
През последните 20 години туризма в България имаше много висок темп на развитие, което доведе до ултра-урбанизиране и пренасищане на курортите. Логично бе това да предизвика отлив на платежоспособни туристи, които наистина търсят място за почивка. Така по-малките ниши постепенно започват да намират своето място в сектора.
Предимства са няколко – възможностите за селски туризъм в България са неограничени, поради спецификата на нашата страна. Наред с това той дава алтернатива -на масовия (индустриален туризъм), чиято материална база и туристически продукт характеризират вече една потискаща стандартизираност.
Не трябва да се пренебрегва и възможността за лесен достъп до свежи средства – селския туризъм се финансира по мярка 312 от „Програмата за развитие на селските райони“ на Европейският съюз, която стартира на 29 септември 2008-а. Може да се кандидатства с проекти на стойност до 400 000 евро, като максималният размер на средствата, който могат да се получат безвъзмездно е до 200 000 евро.
И разбира се, добрият пример от чужбина. Във Франция, Англия, Холандия, Ирландия, Германия, Испания и др. практикуването на селския туризъм се стимулира на национално равнище. Туристическите пътувания към села и селски местности заемат вече второ място след ваканциите на море.
Но всеки предприемач, решил да се впусне в това занимание, не трябва да пропуска и евентуалните трудности пред които ще се изправи. Лоша инфраструктура е най-сериозната пречка за развитието на селския туризъм. Второкласната и третокласната пътна мрежа на страната са в окаяно състояние заради липсата на средства и системно занемаряване през последните 20 години. В огромна част от селата липсва канализация, проблем е и осигуряването на течаща вода. Доскоро страната ни почти не отделяше средства да рекламира туризма си, а още по-малко пък селският.
Био пчеларство
В момента био е модерно. И занапред ще става все по-модерно. Екологичните продукти стават все по-търсени, а един от най-печелившите сред тях е медът. Според експерти биологичното пчеларство се очертава като най-перспективната ниша за експорт на български хранителни продукти. Причината е, че през последните години производството на мед в Западна Европа и САЩ е намаляло с около 50% заради използване на генно-модифицирани организми и пестицидни замърсявания, които пораждат нови болести и вредители.
Плюсовете, които може да отбележим са най-вече природни дадености и традиции. Спадът в интензивното селско стопанство в България след 1989 г. наред с отрицателните си последствия за икономиката, откри много пространство пред биологичното земеделие и в частност биологичното пчеларство. Освен чистата природа страната ни е един от известните производители на мед. А пък заради проблемите с популациите на пчелите, продукцията на пчелните биоферми се продава на още по-високи цени от обикновения мед.
И тук финансиране може да се осигури чрез програмите на Европейския съюз. Общо за „Агроекология“, тоест за биопроизводство и за други дейности, засягащи стопанисване на земеделска земя по начин, щадящ околната среда, за периода 2007-2013 са заделени 455 млн. евро. Или една четвърт от бюджета на програмата за развитие на селските райони.
Е, за да сме максимално обективни няма да ви спестим истината за административните пречки. Бюрократичните процедури по усвояването на европарите си остават много тежки. Именно това отказва много от кандидат – биофермерите. Изискваната задължителна сертификация на продуктите също не е евтина, което плаши хората и част от тях изобщо не искат да се захващат с биоземеделие.
Донякъде именно това прави процедурите при разплащането доста тромави – биопроизводителите, в това число и пчеларите са подложени на най-голям брой проверки и като правило получават всичките си субсидии последни.
Има и други две неща, за които всеки решил да се впусне в този тип бизнес трябва доста да внимава – отказът от използване на химични торове и препарати води до много по-често прилагане на ръчен труд, както и до използването на препарати на биологична основа, които са по-скъпи. Всичко това изисква и подготовка, постоянно набавяне на информация за нововъведенията. Друг сериозен проблем е нелоялна конкуренция. По принцип дейността на биологичните пчелини е нормативно регламентирана и се контролира от сертифицираща организация. Контролът на сертифициращата организация удостоверява, че пчеларят практикува биологично пчеларство и продуктите, които произвежда са биологични пчелни продукти. Много продукти обаче се предлагат по магазините с етикети, на които стоят надписи БИО, ЕКО и т.н., но без да отговарят на изискванията на лицензираните сертифициращи организации. Това руши доверието на потребителите в истинските био продукти.
Друга изключително перспективна ниша, за която обаче са необходими по-сериозни инвестиции е изграждане на
фотоволтаични мощности.
Европейският съюз сериозно набляга на производството на екологично чиста енергия. На всяка страна членка бе гласувана определена квота, която тя трябва да покрие, като за България целта е до 2020 г. 16% от крайното потребление да е от възобновяеми енергийни източници.
Електроенергията произведена от фотоволтаични централи, по закон се изкупува задължително по преференциални цени, при това за срок от 25 години. За инсталирана мощност до 5 киловата цената е 823 лв. за мегаватчас (без ДДС), а за централи над 5 киловата цената е 755 лв. за мегаватчас(без ДДС). Изградената веднъж система има дълъг живот (над 25 години), минимални разходи за поддръжка, сравнително кратки срокове за възвръщане на инвестицията (от 7 до 9 години, в зависимост от конструкцията) с оглед на дългия живот на цялата система, производство на екологично чиста електрическа енергия.
По данни на Българската фотоволтаична асоциация немалко инвеститори, готови да вкарат в този сектор стотици милиони евро, а това би помогнало на страната да се пребори с кризата. Подготвя се и създаването на Национален публичен регистър за възобновяемите енергийни източници, в който ще влязат и тези за фотоволтаични централи. Това ще извади проектите на светло и ще се види къде какви инвестиционни намерения има.
Разбира се и тук не всичко е по мед и масло. Необходимо е прецизиране на част от текстовете в Законът за възобновяемите енергийни източници. Например малки покривни проекти за фотоволтаични централи почти липсват, защото процедурите са сложни и скъпи. Ако някой иска да сложи няколко слънчеви панела на покрива на сградата си, е принуден да мине по същия път като за изграждане на голяма енергийна мощност.