By Newbusiness Team 
Дара Христова, dara@newbusiness.bg
Борим се за масово въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие в административните процедури на мястото на принципа на мълчаливия отказ
В нормативната уредба да бъде въведена легална дефиниция за „млад предприемач“
Валентин Стоянов, секретар по икономическата политика на СДС пред NewBusiness.bg
Г-н Стоянов, какви са вашите прогнози за икономиката на страната до края на годината?
– Смятам, че тази година България ще започне да се измъква от кризата, но от социална гледна точка 2010-а ще е по-тежка от 2009 година. Безработицата продължава да расте и реално вече е преминала границата от 10 процента. Това е Рубиконът, който не трябваше да бъде пресичан. В тази връзка едно намаляване на данъчно-осигурителното бреме ще облекчи гражданите, но и ще намали стимулите за укриване на доходи. Пътят за справяне с безработицата не е в правителствените програми за социално подпомагане, а в привличането на инвестиции и създаване на по-благоприятна бизнес среда.
През тази година няма да има толкова голям икономически спад, колкото през миналата. Определени прогнози сочат дори минимален ръст, но много по-важно е да бъдат реализирани политики, които ще доведат до дългосрочен растеж на българската икономика.
Личното ми мнение е, че правителството няма да прояви необходимата решителност за провеждане на реформи в здравеопазването, администрацията и пенсионната система с оглед на предстоящите в края на 2011-а местни и президентски избори. Надявам се прогнозата ми да е погрешна.
Мислите ли, че този кабинет успя действително да създаде по-благоприятна бизнес среда и да насърчи инвестиционната активност и частната инициатива, въпреки кризата?
– Все още е рано да правим генерални изводи. Все пак на първо време виждаме, че обещанията за намаляване на данъчно-осигурителната тежест не се случиха. Даже напротив – през 2010-а от всеки гражданин ще бъдат иззети средно по около 100 лв. повече в сравнение с миналата година.
Важно е да има реално справяне с бюрокрацията и корупцията, които отблъскват инвеститорите и съсипват бизнес климата. В тази връзка мога да анонсирам, че в момента наш екип подготвя законопроекти за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Целта е масово въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие в административните процедури на мястото на принципа на мълчаливия отказ.
Смятате ли, че управляващите правят достатъчно за насърчаването на стартиращите предприемачи и какво според вас може още да се направи в тази насока?
– Мисля, че може да бъде насърчено т.нар. младежко предприемачество сред хора под 35 години. Наскоро няколко членове на младежката ни организация (МСДС) в Пловдив излязоха с подобна идея. Касае се включително за данъчно стимулиране на младите предприемачи.
От друга страна трябва да сме внимателни с разпоредбите относно това кое е държавна помощ. Същото важи и за антидискриминационните разпоредби в законодателството. Смятам обаче, че е възможно в нормативната уредба да бъде въведена легална дефиниция за „млад предприемач“ и съответно да бъдат предвидени определени административни и фискални стимули.
Бизнесът свива търсенето и това се отразява в спада на продажбите, от там и на печалбите (и на данъчните постъпления). Има ли начин тази тенденция да се „обърне“?
– На този етап не съм голям оптимист. Изключително важно е обаче държавата да бъде коректна към гражданите и бизнеса. В момента правителството дължи около 1.5 млрд. лв. на бизнеса и около 0.5 млрд. лв. под формата на невъзстановен ДДС. Тази порочна практика трябва да бъде прекратена. Излиза, че липсва реципрочност между задълженията на правителството и задълженията на частните субекти. Ако ние забавим плащания на данъци или осигуровки, чиновниците ни санкционират, но ако държавата не изпълнява своите ангажименти към нас, тя остава недосегаема. Затова от СДС настояваме за незабавно изплащане на всички натрупани задължения по редовно сключени и изпълнени договори. Дължимият ДДС трябва да бъде възстановяван навреме. В тази връзка настояваме за създаване на публичен регистър на всички сключени договори от държавните органи.
Ясно е, че от кризата най-много страдат експортно ориентираните сектори. По какъв начин можем да стимулираме експорта и да компенсираме негативните?
– Факт е, че през ноември и декември наблюдаваме ръст на експорта, но също така е и факт, че това не се дължи на мерки, предприемани от правителството. Според мен трябва да бъдат значително увеличени капацитетът и финансовият ресурс на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Това е важна стъпка, която е сравнително лесно осъществима. За тази цел бихме могли да отделим няколко десетки милиона.
Напоследък преосмислям и личното си отношение към т.нар. Българска банка за развитие (ББР). При определени условия там могат да бъдат насочени допълнителни средства, които под формата на кредитни линии за търговските банки да бъдат дадени за стимулиране на експортно ориентирани фирми. Капиталът на ББР може да бъде увеличен със средства от приватизация на остатъчните държавни дялове в електроразпределителните дружества например. Това е опция.
Туризмът също е в раздел „експорт“. Не може България да заделя по едва три-четири милиона лева годишно за реклама на туристическия си продукт, а в същото време една Гърция да дава по 120 млн. евро годишно за същата цел. Държавната ни политика тук трябва да бъде сериозно преосмислена.
От СДС наскоро изразиха становище, че процедурите по ликвидация на фирма са твърде сложни, скъпи и продължителни. Обсъждали ли сте това с ГЕРБ, ще внасяте ли законопроекти с облекчаване на процедурите?
– В интерес на истината, от страна на ГЕРБ няма голяма чуваемост за законодателните инициативи на СДС и Синята коалиция. Смея да твърдя, че ние си „пишем домашното“ много старателно, активни вносители на законопроекти сме, но в Народното събрание всичко зависи от мнозинството. Мисля, че бихме могли да седнем заедно и да изработим подобрена правна рамка, регулираща процедурите по ликвидация на търговските дружества.
Въпросите зададе Дара Христова