By Newbusiness Team 
В опитите си да закърпи пробития държавен бюджет и да прескочи някакси усложненията от финансовата криза, правителството само си заби нож в гърба. След дълго умуване дали да лишат служителите от правото да ползват годишния отпуск, който са натрупали през годините, за да освобдят хазната и бизнеса от ангажимента да им ги заплати, министрите изненадващо решиха да не пестят пари и да дадат шанс на всички да излязат в заслужена ваканция. По този начин поставиха не само работодателите, но и държавата на колене пред служителите, натрупали повече от 50-60 дни неизползван отпуск.
На 28 април правителството реши натрупаните почивни дни да се изразходват до края на 2011 г., след което ще се губят. Ако в този срок даден служител бъде съкратен, ще получи пълната компенсация, която му се полага. На практика това означава две неща – първо, работниците с натрупан отпуск над 50 дни, например, автоматично получават правото да излязат в заслужена почивка в продължение на около три-четири месеца, и второ – ако работодателят откаже да ги освободи, просто подават молбата си за напускане и получават не само дължимото възнаграждение, но и сумата, равняваща се на натрупания отпуск. С две думи
бизнесът е в шах,
защото няма полезен ход. Служителите от своя страна пък получават чудесната възможност да си търсят работа, без да остават без доходи. А при това положение бъдещето за фирмите няма да е никак розово. Рискът да останат без кадри в условия на криза е твърде голям и определено не е в техен интерес.
За да предотврати евентуална масова ваканция сред трудещите се, кабинетът въвежда специален график за ползване на старите и нови отпуски, който ще трябва да се изготви веднага след като промените в Кодекса на труда бъдат одобрени от депутатите в пленарна зала. По този начин ще се избегне рискът всички служители да се окажат в почивка по едно и също време. Инспекцията по труда от своя страна пък лесно ще може да провери кои работодатели са изпълнили ангажиментите си и кои са хитрували. В действителност обаче се очаква промяната да затрупа компаниите с допълнителна бумащина и да предизвика истинска война между бизнеса и наетите кадри.
От така описаната схема всъщност най-сериозно се очаква да си изпати държавата. Причината е, че сред администрацията има чиновници, които не са ползвали по 200-300 дни от полагащата им се почивка и буквално могат да излязат в
едногодишна ваканция насред кризата.
Парадоксът в случая е, че правителството инициира промените в Кодекса на труда с единствената цел да спести парите, които иначе трябва да изплати на държавните служители. Според изчисленията на премиера Бойко Борисов става дума за около 300-400 млн. лева. В случая, вместо да икономиса разходи, кабинетът рискува сам да изключи двигателите, чиято задача е да осъществят един куп реформи, и по този начин да постави бариера пред следващия си мандат. Още по-странното е, че за властта взетото решение е единственото правилно. „Ако продължаваме така, никакви срокове няма да са достатъчни за изчистване на отпуските, затова слагаме ред“, коментира социалният министър Тотю Младенов, но не успя да обясни как ще се ползват дните, натрупани от държавните служители. Особено в министерствата на вътрешните работи и на отбраната, където полагаемият отпуск е до 60 дни.
На фона на ожесточените спорове по темата синдикатите допълнитело наляха масло в огъня, като предложиха служителите да получат
още 3 дни платен отпуск в годината
за вършене на лична работа. „Практиката е широко използвана в САЩ, където е наречена „персонален ден“, обясни лидерът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев. На 4 месеца всеки работещ има право на на 1 ден, платен от работодателя, и той няма право да му го отказва. Въвеждането на подобна практика и в България по думите на Тренчев ще предотврати порочната практика да се взимат фиктивни болнични. От друга страна ще бъде прекратен и дебатът дали сумата за тях да се разпределя между работодателите и служителите или да се поема само от Националния осигурителен институт, защото промяната в режима на плащането им автоматично отпада като необходимост.
На този етап обаче идеята за персонален ден остава на заден план, защото синдикатите, работодателите и държавата успяха да се споразумеят по въпроса за болничните. След дълго умуване как да се разпределят първите три дни от отпуска по болест между работодатели и наети и какъв процент от средния дневен доход да се плаща, преговарящите се спряха на компромисен вариант. В сряда (5 май) кабинетът одобри предложението работодателите да поемат
70% от среднодневното възнаграждение за месеца
през първите три дни на болничния, а Националният осигурителен институт да се включва от четвъртия ден, като превежда 80 на сто от осигурителния доход. Мярката ще започне да се прилага веднага, след като бъде гласувана от Народното събрание, и се очаква да спести около 50 млн. лв. бюджета на осигурителното ведомство до края на годината.
Парадоксът е, че тези еквилибристики ни най-малко няма да облекчат бюджета на Националния осигурителен институт. Основните мотиви на властта са да дисциплинира работодателите, които вместо да съкращават служителите си, ги пускат в дълги отпуски по болест, изчаквайки кризата да отмине. Мярката обаче няма да постигне целта си, защото се отнася до краткосрочните отсъствия от работа. Това че фирмата ще заплати два или три дни от едномесечния отпуск на всички свои кадри, не е болка за умиране, защото НОИ ще преведе сумите за останалите 27 дни. А при 500 лв. среден осигурителен доход, това са около 360 лв. на човек месечно. На практика при такава сума всеки работодател ще дава по 52.5 лв. за служител в болничен (70 на сто от дневното възнаграждение от 25 лв. за първите три дни), а ведомството ще поема около 400 лева (80 на сто от осигурителния доход от 500 лева). С две думи НОИ ще спестява средно по 40 лв. на лице, което трудно ще изпълни разчетените икономии от 50 млн. лева. Освен ако 1.25 млн. работещи българи не излязат в болнични до края на годината.
При това положение е напълно възможно
бизнесът ще „изнесе“ всичко на гърба си,
защото не са пресметнати и няколко други фактора, лансирани като антикризисни мерки от правителството. Става дума за обезщетенията за безработица, които се предвижда да станат 60% от основното възнаграждение и ще струват на НОИ не по-малко от 7.5 млн. лева. Увеличава се и сумата, която служителите ще получават при фалит на предприятието, в което работят. Вместо 720 лв., както беше досега, те ще взимат по 1000 лв., което със сигурност ще излезе доста скъпо на осигурителната система, ако прогнозите за предстоящи фалити на фирми в страната се сбъднат. На всичкото отгоре според предварителните данни за първото тримесечие НОИ очаква 140 млн. лв. по-малко приходи през тази година.
В проекта за промени в Кодекса на труда са предвидени и две нови основания за прекратяване на трудовия договор, които защитават правата на служителите. Когато работодателят откаже да ги освободи от длъжност по тяхно желание, те ще имат право да подадат молбата си в Инспекцията по труда. Работникът ще може да се възползва от това право и когато без негово съгласие е бил пуснат в неплатен отпуск.
Заради антикризисните мерки, приети от правителството, се регламентират и някои ангажименти на бизнеса. Ако служителите, които за известен период са преминали на половин работно време и след този период се наложи да бъдат съкратени, техните обезщетения ще се определят въз основа на клаузите в трудовия договор. До края на тази година работодателите ще имат право да пускат служителите си в неплатен отпуск при намален обем на работата, но за не повече от 60 дни и само при положение, че преди това са въвели непълно работно време и са ползвали мерките за задържане на персонала, финансирани от държавния бюджет или от оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Изрично е посочено, че в този случай неплатеният отпуск се признава за трудов стаж.
От следващата седмица се очаква да започнат дебати и за увеличаване на минималната работна заплата.