By Newbusiness Team 
Дара Христова, dara@newbusiness.bg
материала е от 13 брой (30 ноември 2009 година)
Вероятно има нещо вярно в приказките, че ДДС бил данъкът „убиец“. Един от най-омразните налози за бизнеса и за гражданите от въвеждането му през 1994 г. е на път действително да съсипе българските предприемачи. Или поне така се говори. Този път обаче „драмите“ за ДДС-то не се въртят около размера на ставката от 20%, която няма изгледи да бъде понижена (а и това едва ли би имало някакво сериозно отражение върху цените на стоките и услугите). Сега на дневен ред са сроковете за възстановяване на косвения данък.
Явно обаче негативните тенденции на международните финансови пазари и сериозния натиск от страна на родния бизнес успяха да накарат управляващите да предприемат мерки. Нещо което предишния кабинет така и не направи, въпреки че смело обещаваше.
В крайна сметка ГЕРБ намали сроковете за възстановяване на ДДС. Според приетите промени в закона, сега, вместо за 3 месеца и 45 дни косвения налог ще се връща за 2 месеца плюс още един. Ако държавата забави безпричинно връщането на ДДС, ще дължи лихва. Поводът за поемането на подобни ангажименти бяха притесненията на бизнеса, свързани с липсата на оборотни средства като резултат от световната икономическа криза. „Такава реформа не е правена в последните 7-8 години. Това е най-важната антикризисна мярка“, заяви от парламентарната трибуна лидерът на СДС и съпредседател на „Синята коалиция“ Мартин Димитров.
Впрочем, преди известно време Българската стопанска камара (БСК) изготви доклад за задълженията на предприятията към 31 декември 2007 година. В документа се казва, че за въпросната година държавата има да връща на фирмите 2.047 млрд. лв. под формата на невъзстановени данъци. Камен Колев, заместник-председател на БСК, уточни, че става дума главно за ДДС и в по-малка степен за други надплатени налози. Според бизнеса в сравнение с края на 2006-а, размерът на невъзстановените от държавата суми по данъчни кредити е нарастнал с 636 млн. лв., или с 45 процента. „Тази тенденция е особено опасна в условията на финансова криза, която води до поскъпването на кредитния ресурс, и ще окаже допълнителен натиск към нарастването на междуфирмените задължения или до рязко намаляване обемите на производство. Проблемът тук не е ставката от 20%, а сроковете. Една данъчна ревизия може да се точи и 8-9 месеца. Смятам, че затруднения с възстановяването на косвения налог изпитват всички фирми, това не е тенденция само при определен сектор и не зависи от размера на дружеството“, обясни Колев.
В началото на 2009 г. блокираните оборотни средства на фирмите в НАП са били 560 млн. лв., а към момента са около 160 млн. лева. За сравнение,през 2008 г. подлежащи на възстановяване са били 5.92 млрд. лв., върнати са 5.73 млрд. лева.
Механизмът за възстановяване на ДДС е регламентиран в Закона за данъка върху добавената стойност. С подаването на ежемесечните справки-декларации и останалата информация всяко регистрирано по този нормативен акт предприятие декларира и резултата за данъчния период (данък за внасяне или данък за възстановяване). Добре е
всеки бизнесмен да плати на експерт-счетоводител,
който да го консултира какви са възможностите за възстановяване на данъчен кредит. Най-общо казано, схемата е следната. Да кажем, че имате фирма, на която държавата има да връща пари по ДДС в размер на 1 млн. лева. От момента на възникването на това задължение през следващите три месеца вашата фирма си намалява текущия дължим ДДС с парите, които държавата има да й връща като данъчен кредит. След изтичането на този срок служителите на Националната агенция по приходите правят пълна проверка на фирмата и ако установят, че тя дължи някакви данъци на държавата, си ги събира, като намалява размера на данъчния кредит. Ако например след трите месеца държавата има да връща на фирмата ви 800 хил. лв. данъчен кредит, но проверката установи, че вашето дружество не е платило 500 хил. лв. данък печалба и социални осигуровки, с тази сума се намалява данъчният кредит и той става 300 хил. лева. Следва нова проверка и ако тя покаже, че сте чисти пред хазната – т.е. не й дължите пари, НАП превежда остатъка от данъчния кредит – въпросните 300 хил. лв., по посочена от вас банкова сметка.
И в момента
има случаи, при които срокът за възстановяване на ДДС е 30 дни,
твърдят от НАП. Първият е когато фирмата реализира инвестиционен проект, който отговаря на конкретни условия (изброени в чл. 166 от Закона за данъка върху добавената стойност) и е получила разрешение от министъра на финансите. Вторият е когато ставката е нулева за поне 30% от общите облагаеми доставки на фирмата или когато става дума за транспортни услуги.
„Въртят те по всякакъв начин, само и само да не ти бъде върнат данъкът, коментираха пред NewBusiness.bg счетоводители, пожелали анонимност. Отлично осведомени източници твърдят, че доскоро в Националната агенция по приходите е действала вътрешна разпоредба на висшето ръководство за максимално забавяне на връщането на косвения налог.
Голяма част от притесненията на бизнеса
са свързани с липсата на оборотни средства като резултат от световната икономическа криза. Ето защо продажбите в момента силно са намалели и като съотношение спрямо покупките са доста по-малко. Заради тази ситуация все повече фирми имат в края на месеца по-ниска сума за внасяне или излизат на възстановяване, смятат одитори.
По неофицилана информация фирмите, регистрирани по Закона за данъка върху добавената стойност са между 220 и 250 хиляди. Ако бъде въведен регистър на лоялните търговци ще може косвеният налог на тях да се връща много по-бързо. Един такъв „златен регистър“ би улеснил и процедурата и за самите данъчни, коментираха представители на бизнеса. Данните на финансовото министерство сочат, че към септември 2009-а над 300 млн. лв. са блокираните средства за отпускане на данъчен кредит.
Идеята е в „Златния регистър“ да бъдат включени фирми, които са били коректни към бюджета и отговарят на критерии. Впрочем, изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов пое ангажимента още миналата година да проучи възможностите за нормативно регламентиране на подобни взаимоотношения между работодателите и приходната агенция, като се разшири основата за включване на фирми в списъците за средни и големи данъкоплатци и осигурители. От Националната агенция по приходите обясниха, че критериите вече са изготвени и предстои да бъдат обнародвани в „Държавен вестник“. „Не става дума за „златен регистър“, а за големи и средни данъкоплатци. Във всяка една териториална структура на НАП ще бъде създадена нова дирекция за средни данъкоплатци. Отделите за големи данъкоплатци се запазват, но ще работят с оптимизирани критерии. Очакваме, че между 7 и 8 хиляди фирми ще бъдат класифицирани като големи или средни данъкоплатци. По този начин те ще получават преференциално обслужване, възможност за по-бързо възстановяване на ДДС. Освен това, по този начин ще могат и по-лесно да се контролират. Всичко е готово, остава само критериите да се публикуват в „Държавен вестник„, обясниха от приходната администрация.
Сроковете за връщане на косвен налог станаха поредният повод е да се вдигат и „политически пушилки“. Какво ще излезе накрая, не е много ясно. За съжаление и тук важи с пълна сила баналното правило „времето ще покаже“… А дотогава бизнеса да стиска зъби!
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДДС В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
След приемането на страната ни в общността българските фирми имат възможността да си възстановяват данъка върху добавената стойност за разходи, направени във всяка една страна на ЕС или в такива, които имат спогодби със съюза.
По данни на НАП 36 държави възстановяват косвения налог на България. Това са: Австрия, Белгия, Канада, Хърватска, Чехия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Холандия, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Япония, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Македония, Малта, Монако, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Южна Корея, Испания, Швеция, Швейцария и Великобритания. Данъкът се връща главно за разходи, свързани с ресторанти, телекомуникации, автомобили под наем и таксита, гориво, участия в конференции и изложения, рекламни материали и други. В Германия косвеният налог се възстановява за разходи, направени за тримесечие, докато в Люксембург и Япония фирмите имат непрекъсната възможност да си връщат налога. Норвегия и Швейцария, които не са част от ЕС, също възстановяват ДДС.
Всяка страна членка сама определя минимална стойност за възстановяване на данъка. Според приходната администрация за Финландия, Германия и Белгия минималната стойност е 200 евро, за Швеция – 217 евро, Австрия – 360 евро и Великобритания – 190 евро. В повечето държави ДДС се възстановява в желаната от клиента валута, както и в местни парични единици.
Крайният срок за възстановяване на ДДС в повечето европейски страни е юни на следващата данъчна година. Времето за обработка на необходимите документи има различна продължителност при отделните държави – от два до шест месеца. Интересно е, че Холандия, Белгия и Япония дори връщат ДДС със задна дата до пет години.
Има страни, които възстановяват ДДС само на определени държави или за определени услуги. За да може да се възползвате от възможността да си върнете данъка върху добавената стойност, трябва да предоставите оригиналните фактури, които впоследствие се връщат. Ако компанията не разполага с тях, международните експерти изискват преиздаването им.