Данъкът върху дивидента няма да бъде премахнат поне докато не преминат негативните влияния от финансовата криза. Това заяви специално за NewBusiness.bg Менда Стоянова, председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. В момента у нас върху дивидентите, които българските компании плащат, се начислява 5% данък. До 2007 г. ставката беше 7 процента. Заедно с данък печалба, който сега е 10%, дружествата у нас плащат 15% корпоративен данък.
Нека припомним, че още преди година настоящият лидер на СДС Мартин Димитров призова налогът върху дивидента да отпадне изцяло, а заедно с това данъкът за едноличните търговци да стане 10%, вместо сегашните 15 процента. Впрочем, това бе включено и в предизборната платформа на „Сияната коалиция“, а доскоро и от ГЕРБ
приемаха идеята положително.
Представителите на бизнеса също излязоха с такова предложение.
По думите на новия шеф на бюджетната комисия обаче, тази промяна в корпоративното облагане ще трябва да почака. „Може да се мисли в тази посока, защото това е в синхрон с философията на плоския данък. По своята същност нашият „десятък“ не е плосък данък. Да, той е с една и съща ставка, но имаме няколко облагания. Например облагането с данък дивидент увеличава с 5% данъка върху печалбата. Има разлика между облагането на фирмите и личните доходи на гражданите и облагането на едноличните търговци. Това са изключения от
смисъла на плоския данък.
Според мен можем да вървим в тази посока, особено ако следваме философията на плоското облагане. Смятам, че е правилно и отговаря изцяло на икономическата програма на ГЕРБ. Това обаче може да се случи едва когато пазарните затруднения приключат. На този етап, когато сме в едни от най-тежките месеци на кризата и засега не се вижда необходимата сигурност, не е редно да се прави такава промяна“ – заяви Менда Стоянова. Според нея няма как отпадането на налога върху дивидента да се отрази в бюджета за следващата година. „Когато сме свидетели на такава сериозна криза, каквато ще има поне до края на годината, вероятно и през следващата, резки промени в законодателството, по отношение на облаганията не трябва да се случват“ – коментира Стоянова.
Относно плюсовете и минусите
на този налог може доста да се спори. „Гласувай за всички разходи и против всички данъци“ определено вече не е „на мода“. В крайна сметка никой не обича да плаща данъци под каквато и да било форма. Но обикновено един налог се премахва само ако се очаква това да има за ефект бързо развитие на бизнеса, нарастване на износа, привличането на нови външни инвестиции или нещо подобно. Бившият заместник-председател на парламентарната Комисия по икономическа политика и един от собствениците на печатница „Демакс“ Петър Кънев, заяви за NewBusiness.bg, че всъщност петте процента данък върху дивидента изобщо не са пречка за българския бизнес.
Каква всъщност е идеята на данъка върху дивидентите?
Според някои експерти този налог трябва да насърчава инвестирането на печалбата от дейността. С други думи, облагането на дивидентите стимулира собствениците да увеличават капитала на фирмите си с положителния годишен финансов резултат и по този начин да развиват дейността им. Освен това, този данък или по-скоро ниската му данъчна ставка би насърчила чужди инвеститори да получават доходи в България и да плащат данък тук при наличието на спогодба.
Философията на този налог е, че
данък трябва да плаща само крайният получател на средствата.
Презумпцията е, че дружествата, които получават дивидент, също имат собственици и ако и на тях им се полагат дивиденти, ще се стигне до това един и същи финансов ресурс да се облага два пъти. По тази причина с 5% данък се облагат единствено дивидентите, които получават българските граждани. От счетоводна къща Дезконт ООД обясниха, че ако например дъщерно предприятие, което е българско юридическо лице изплаща дивидент на предприятие майка (отново българско юридическо лице), то не удържа и не внася този данък. Това е записано в чл. 194 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Важно е да се уточни, че регламентирането на този данък през 2007 г. е преместено от корпоративния закон в Закона за данък върху доходите на физическите лица. „Получавайки дивидента, предприятието майка отчита приход от съучастия, но в данъчната декларация този приход се вписва в намаленията и технически за него
не се плаща данък печалба.
Едва когато предприятието майка изплати дивидент на физически лица – собственици или акционери, тогава се дължи, удържа и внася данъкът. Налог дължи и чуждестранно физическо лице за дивиденти от страната, не само български граждани (Чл. 7 и чл. 38 от ЗДДФЛ)“ – обясни Димитър Мавродиев от Дезконт.
Главните съображения на родните политици за премахването на данък дивидент вероятно са продиктувани от желанието да се подобрят условията за бизнес в България и страната ни да се превърне в инвестиционен оазис. Още повече, че бюджетът би могъл да си го позволи, защото постъпленията от този налог не са особено големи (30-тина млн. лв.).
Очевидно през есента може да има изненади. Като нищо данъкът върху дивидентите може да бъде намален още или пък да отпадне напълно. Факт е, че в повечето страни дивидентите в парична форма се облагат. Въпросът е в чий интерес е премахването на налога и дали не беше единствено с цел „предизборен вятър“?
–––––––––––––––––
За разликата при облагането на дивиденти получени от българска и чужда компания
При получаване на данък с източник от страната – т.е. българска фирма този доход не подлежи на деклариране и по него не се дължат вече никакви други данъци и осигуровки. Ако си местно лице и получиш дивидент от българска фирма в размер на 10 000 лв., дружеството удържа 500 лв. от тях и ги внася в държавния бюджет. Сумата, която лицето получава е 9500 лева чисто и те не се декларират никъде другаде (чл. 38 и чл. 50 от ЗДДФЛ). Ако лицето има само такива доходи също няма задължение да подава данъчна декларация.
При доходите от източник от чужбина неща не стоят по този начин. Лицето подава декларация – чл 50, ал. 1, т. 3. Въпросът тук е кой изплаща дивидента, имаме ли спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с дадена страна и дали дивидентите са включени като доходи по тази спогодба. От тези параметри зависи и данъчното облагане на физическото лице. В чл. 76 от ЗДДФЛ е описана процедурата за ползване на данъчен кредит при облагането на доходи от чужбина. Важно е да има сключена спогодба или друг ратифициран договор и тези доходи да са включени (а те обикновено са) в този документ. В чл 78 и 79 от ЗДДФЛ са описани процедури за приспадане и възстановяване на данък платен в друга държава членка. Поради многообразието на платци на дивидент, държави, спогодби, възможност или не за плащане тук и т.н. трябва да се разгледа всеки конкретен случай и всеки конкретен доход, за да се види облагането му, обясни Димитър Мавродиев.