Данъчни упражнения

Дара Христова, dara@newbusiness.bg

материала е от 12 брой (16 ноември 2009 година)

Когато кризата отмине, данъците дори могат да бъдат понижени допълнително, като например намалим ДДС… Толкова розово вижда фискалното бъдеще на страната финансовия министър Симеон Дянков. Само дето засега подобно благоприятно развитие е твърде нереално. И го доказва фактът, че депутатите отхвърлиха предложението на Синята коалиция да се намали данъкът върху дивидента от 5 на сто на 1 процент. Впрочем Дянков вече заприлича на развалена грамофонна плоча, защото не спира да повтаря, че България е единствената страна, която не увеличава налозите в условията на криза и освен това от догодина осигурителната тежест ще бъде намалена с два процента… Браво! Явно обаче дебатът дали данък дивидент да остане ще се води и следващата година. Действително около тази тема мненията са доста противоречиви, а офанзивата за намаляването или премахването на този данък се води почти всяка есен.

Според Българската стопанска камара (БСК)

падането на данък дивидент

няма да облекчи съществено бизнеса, но евентуално би привлякло чуждестранни инвеститори. По думите на експерти обаче тази стъпка трябва внимателно да се обмисли, защото не е ясно дали мярката ще стимулира кой знае колко икономиката ни. По принцип този налог трябва да  насърчава инвестирането на печалбата от дейността и да ограничава източването на фирмите. С други думи, облагането на дивидента стимулира собствениците да увеличават капитала на фирмите си с положителния годишен финансов резултат и по този начин да развиват дейността им, а в същото време охлажда ентусиазма им да източват свежи пари от тях. Както вече писахме, в момента у нас върху дивидентите, които български компании плащат на дружества в чужбина, се начислява 5% данък. До миналата година ставката беше 7 процента. Явно и през 2010-а налогът ще остане 5%, въпреки доводите, че намаляването му ще спомогне за запазване на доверието и връщане на интереса на инвеститорите, а също така ще гарантира свежи пари за родния бизнес.
Новите управляващи обаче явно не гледат особено сериозно на промените в данъчното законодателство, които направиха техните предшественици. След като правителството на тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС изпълни заканата си и прие в края на миналата година въвеждането на

нулева ставка за корпоративния данък

за определени групи, сегашният парламент… я отмени. Това засягаше инвеститори, които вложат над 10 млн. лв. в селското стопанство, в преработвателната промишленост, във високите технологии, или в инфраструктурата. Те нямаше да плащат данък върху печалбата си за текущата година. Първоначалната идея беше нулевата ставка да важи за пет години при еднократна инвестиция от 10 млн. лв., но по настояване на БСП се прие облекчението да важи година за година. Ситуацията е сходна с тази около премахването на данъчните преференции за младите семейства с ипотечни кредити, от която в крайна сметка никой не се възползва. По думите на председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова данъчното облекчение за големите инвеститори е въведено миналата година и представлява държавна помощ, за удължаването на която не е получено необходимото разрешение от Европейската комисия. Според нея този режим е бил въведен с

лобистки цели.

Бившият финансов министър Пламен Орешарски обаче призова съпартийците си да не подкрепят отпадането на данъчното облекчение за предприятия с големи инвестиции. „Запазването на облекченията ще бъде плюс за инвестиционния климат, мярката чисто фискално няма да се отрази на бюджета“, заяви Орешарски пред депутатите.
Какво ще излезе от цялото това разбъркване на нормативите, ще е ясно догодина. В крайна сметка никой не обича да плаща данъци под каквато и да било форма, но пък повече яснота за бизнеса не би навредила. А дали всичко постигнато от старото правителство трябва да се отменя и заклеймява като неефективно, също е спорна тема. Дано този път бъдат постигнати очакваните резултати.

Ще облагат земеделските производители

През 2010-а земеделските производители ще бъдат обложени с 10% данък върху общия доход. В момента те са освободени от този налог. Председателят на парламентарната комисия по Бюджет и финанси Менда Стоянова обясни, че в края на 2009-а изтича 3-годишният гратисен период, в който страната ни може да облага земеделците с нулева ставка. „Ако не премахнем облекчението, ни чакат огромни глоби от Европейския съюз“, посочи тя.
В същото време, управляващите решиха да намалят данъка върху доходите на моряците. Това гласят приетите на второ четене в парламентарната Комисия по бюджет и финанси промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Предложението е направено то Даниела Петрова от ГЕРБ и според него годишната данъчна основа за доходите, придобити като морско лице, ще е 10 на сто от определената годишна данъчна основа. Според вносителя има спад в броя на кадрите, упражняващи морската професия. Ако през 2004 г. лицата, упражняващи морски труд в командния и помощния състав на кораб са били 5 000 към момента те са  паднали до 1 800, а броят на корабите, плаващи под български флаг от 40 на 23. Промяната се смята за антикризисна мярка с цел да се подкрепи морския транспорт и бе част от предизборната програма на ГЕРБ. „Данъкът за моряците в страни като Малта, Кипър и Гърция е под 1,5%, поради което много наши кораби избират да плават под чужд флаг. Преките ефекти за бюджета ще са негативни, но косвените може да са положителни, ако плавателните ни съдове се увеличат“, коментира заместник-министърът на финансите Владислав Горанов пред депутатите.

Долната граница за данък сгради падна

По предложение на Националното сдружение на общините в България, управляващите решиха да намалят долната граница на данък сгради от 0.5 промила на хиляда на 0.1 промила. Първоначалната идея беше минимумът на налога да е 0.3 на 1000 от данъчната оценка на имота. Проектът на кабинета, приет на второ четене в парламентарната Комисия по бюджет и финанси предвижда още горната граница на данъка върху недвижимите имоти да се увеличи от 2 на хиляда до 2.5 на хиляда от данъчната оценка. Според текстовете се вдига и летвата за определяне на размера на налога и при възмездно придобиване на имущество от 2.6 на 3 на сто от данъчната оценка. В момента данъкът е в границите от 1.3 до 2.6 процента. Мотивът е да бъдат събрани

повече средства в общинските бюджети.

Предложението на депутата от ГЕРБ Димитър Главчев, минималния налог да е 0.1 процента, бе прието. В проекта на закон отново отсъства искането на Бойко Борисов 50% от данъка върху доходите на физическите лица да отиде за столицата. Ще се плаща данък за имоти с данъчна оценка над 1680 лева, решиха още депутатите. Целта е малките общини да получат повече приходи с облагане на имоти с по-ниска стойност. Досега данък се дължеше за имоти с данъчна оценка над 2520 лева. Председателят на комисията Менда Стоянова заяви, че за имоти близки до настоящата оценка от 2520 лв. се плаща данък в размер 10-20 стотинки, а данъкоплатците получават съобщение за задължението си на стойност 45 стотинки. Румен Овчаров обаче определи аргументите на ГЕРБ като „абсурдни“. Според него така ще се увеличи административната тежест.
По думите на председателя на комисията Менда Стоянова в Община Смолян има 87 населени места с повечето от 37 400  имота до 2520 лева, тоест повече от една трета от недвижимите имоти не плащат данък. Румен Овчаров обаче пресметна, че с новата промяната в цялата област Смолян приходите ще се увеличат със 700 лева, които като се разделят на общините в областта ще се получи число, което по никакъв начин няма да реши инфраструктурните им промени.

През 2010-а ДДС ще се връща по-бързо

Родния бизнес пак има повод да черпи! Въпреки че имаше огромни съмнения, управляващите взеха, че спазиха предизборното си обещание да намалят сроковете за възстановяване на ДДС. Сега, вместо за 3 месеца и 45 дни косвения налог ще се връща за 2 месеца плюс още един. Това гласят промените в Закона за данъка върху добавената стойност, които прие на второ четене парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Поводът за поемането на подобни ангажименти бяха притесненията на бизнеса, свързани с липсата на оборотни средства като резултат от световната икономическа криза.
Нека поясним, че

механизмът за възстановяване на ДДС

е регламентиран в Закона за данъка върху добавената стойност. С подаването на ежемесечните справки-декларации и останалата информация всяко регистрирано по този нормативен акт предприятие декларира и  резултата за данъчния период (данък за внасяне или данък за възстановяване). Най-общо казано, схемата е следната. Да кажем, че имате фирма, на която държавата има да връща пари по ДДС в размер на 1 млн. лева. От момента на възникването на това задължение през следващите три месеца вашата фирма си намалява текущия дължим ДДС с парите, които държавата има да й връща като данъчен кредит. След изтичането на този срок служителите на Националната агенция по приходите правят пълна проверка на фирмата и ако установят, че тя дължи някакви данъци на държавата, си ги събира, като намалява размера на данъчния кредит. Ако например след трите месеца държавата има да връща на фирмата ви 800 хил. лв. данъчен кредит, но проверката установи, че дружеството има други дължими данъчни или осигурителни задължения, те се прихващат, и се пристъпва към ефективно възстановяване на данъчен кредит. Или поне по този начин го обясняват счетоводителите.
Според данъчните има два начина за връщане на косвен налог в рамките на месец. Първият е когато фирмата реализира инвестиционен проект, който отговаря на конкретни условия (изброени в чл. 166 от Закона за данъка върху добавената стойност) и е получила разрешение от министъра на финансите. Вторият е когато ставката е нулева за поне 30% от общите облагаеми доставки на фирмата или когато става дума за транспортни услуги, обясниха от НАП.
Според експерти и занапред няма да има особено значение какъв срок е заложен в нормативите, защото и в момента сроковете са сравнително кратки, но

връщането се проточва заради ревизиите.

При изрядни фирми, ефективното възстановяване става за около четири месеца и половина, а след нова година срока ще се скъси на три месец, смятат данъчните консултанти.По неофициални данни в България има около 220 хил. фирми, регистрирани по Закона за данъка върху добавената стойност. Според приетите промени в Закона за ДДС, всяка една от тях ще трябва да добави към касовият си апарат специално устройство, с което да се осъществи дистанционна връзка с Националната агенция за приходите (НАП).  „Това ще струва около 100-150 лв. на търговците. Машинката е голяма колкото кутия цигари и ще се прикрепя към фискалното устройство.

Новите касови апарати

имат вградени системи. В Сърбия въведоха тази марка още преди 4 години. В момента Италия и Гърция правят същото. У нас 60-70% от касовите апарати могат да се адаптират към новите изисквания“, обясни Васил Панов, директор на дирекция „Контрол“ в НАП.  Лидерът на СДС Мартин Димитров обаче заяви, че това не е необходимо за малките фирми. Дори настоя промените да важат само за търговци с годишен оборот над 500 хил. лева. Според Панов това би могло да доведе до увеличаване на броя на злоупотребите. По думите му дистанционната връзка е важна защото има до 100 пъти разлика в оборота, когато има данъчен инспектор в обекта и когато няма. „Касови бележки се издават, но в края на работния ден апаратът се манипулира“ посочи още Васил Панов.