By Newbusiness Team 
Росен Цветков, rosen@newbusiness.bg
Най-общо, в България могат да се различат три типа бизнес инкубатори – т.нар. общ тип, високотехнологични и виртуални.
Най-многобройна е първата група (от общ тип), в която попадат бизнес центровете, на чиято територия работят фирми занимаващи се с различна дейност. Такива са изградени основно по програмата „Заетост чрез подкрепа на бизнеса“ – JOBS.
Проектът започва през 2000-а година, като съвместна инициатива на министерството на социалната политика и програмата на ООН за развитие. Общия му бюджет е близо 30 млн. долара, като с тези средства досега са създадени над 36 хил. работни места, изградени са 42 центъра на територията на страната, към десет от които действат и бизнес инкубатори – в Айтос, Видин, Гоце Делчев, Малко Търново, Монтана, Нова Загора, Перник, Силистра, Търговище и Шумен.
Идеята на целият проект JOBS е да предоставя услуги за развитие на малки прохождащи компании и бизнес инкубаторите са един от инструментите за това. Те се управляват от местни неправителствени организации, които се наричат бизнес центрове. На кандидатите се дават под наем, на цени по-ниски от пазарните и съобразно региона, производствени помещения или офиси, ако дейността е в сферата на услугите. Големият плюс е, че екип от експерти консултанти на инкубатора по всяко време са на разположение на предприемача и го съветват по всички въпроси свързани с финанси, маркетинг, управление, човешки ресурси на фирмите и т.н.
Според експерти, интерес да ползват специализираните услуги на инкубаторите проявяват най-различни прохождащи бизнеси – шивашки фирми, производители на алуминиева дограма, на дребни пластмасови изделия, както и компании работещи в сферата на услугите.
Колкото до високотехнологичните инкубатори, досега в страната са изградени само два хай-тек центъра – в Габрово и Варна. Дейността им е съсредоточена към подкрепата на идеи и проекти в областта на информационните и иновационни технологии. Също толкова са и работещите виртуални центрове в страната – Европейски виртуален инкубатор (изграден по програма „Леонардо да Винчи“ на Европейската комисия) и инкубатора в Габрово, който работи и в ИНТЕРНЕТ.
За жалост, в България инкубаторите не разполагат с особено големи ресурси, а сградите които се предлагат на предприемачите са собственост на общините. Всичко това налага някои ограничения за това какво производство може да се развива. В идеалния случай най-добре е да се изгради нова сграда, според това какви ще са потенциалните наематели.
Всъщност международната практика е подобен род организации, извършващи услуги за подкрепа на бизнеса, да разчитат на солидно целево финансиране. В САЩ например от една трета до 50% от парите необходими за изграждането на бизнес инкубатори се осигуряват от държавата. Иначе оставаш на произвола на съдбата.
Надеждите да се намери финансиране за бизнесинкубаторите е една от мерките в оперативна програма „Конкурентоспособност“, която предвижда финансиране за регионални бизнес инкубатори. Проблемът е, че тя все още не е пусната в действие.
Николай Младенов от БАН пък смята, че правителството трябва да поощри създаването на международни бизнес центрове и инкубатори, чрез които на българския пазар да се привлекат допълнителни външни инвестиции и от по-малки европейски компании. Увеличеният по този начин приток на преки чужди вложения в страната ще намали безработицата и ще насърчи развитието на нови производства в изостаналите региони“, препоръчва той в свое специално изследване.
Икономистът твърди, че е най-важно компаниите, които ще бъдат привлечени да се занимават с производство и то в отрасли, които са били характерни за съответните райони на страната ни преди началото на прехода. Като база за създаването на международните бизнес инкубатори могат да се използват стари сгради и съоръжения на неработещи вече промишлени предприятия в страната. Така собствениците им ще могат да предлагат на потенциалните си партньори и големи производствени помещения. Самите сгради пък биха могли да се отдават дългосрочно под наем и дори да се продават, но на компании със сериозни намерения за установяване в съответния регион.
Според лидера на ДСБ Иван Костов, малките фирми, както и семейните предприятия, трябва да станат гръбнакът на българската икономика, след като строителният бранш и всички свързани с него вече не могат да се справят
Малкият и семеен бизнес има необходимата гъвкавост и възможност за оцеляване, тъй като той се управлява ефективно и евтино и същевременно е достатъчно конкурентоспособен. Ако една фирма се занимава със изграждане на пътища например, тя предпочита да съкрати работниците си, да наеме пазач и да затвори, вместо да отиде при възложителя, да поеме по-ниски цени и да увеличи гаранционния период“, смята Костов