Представителите на бизнеса не са съгласни да бъдат натоварвани с допълнителна осигурителна тежест през следващата година, стана ясно през уикенда. Броени дни след като премиерът Бойко Борисов обяви, че вноските през 2011-а ще скочат с нови 3%, работодателските организации нададоха вой и стартираха неформални разговори с правителството, за да го откажат от първоначалното намерение.
Резултатът не закъсня – последната уговорка е осигуровките да скочат с 2 на сто. Предложението обаче все още се обсъжда, защото не дойде от финансовия министър Симеон Дянков, а от управителя на НОИ Христина Митрева. Дянков тепърва ще прави разчети, за да прецени какво ще е отражението върху бюджета. Самите работодатели на този етап не са против, но имат няколко конкретни изисквания:
- Държавата да започне да изплаща личните вноски на всички заети в бюджетната сфера от бюджетите на съответните министерства всеки месец, а не както е сега чрез единен трансфер към Националния осигурителен институт на три месеца. При закъснение на преводите ведомствата да се санкционират в съответствие със законовата регламентация – основен лихвен процент плюс 20%, както това се отнася за останалите работодатели.
- Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието да започнат да плащат завишени вноски за своите служители, отговарящи на срока за получаване на пенсиите и размера на тези пенсии, вместо разликата да се поема от заетите и работодателите в реалния сектор.
- От 2012 г. да се преустанови временно въведената практика работодателите да плащат първите три дни болнични. Да се възстанови практиката първият ден болнични да се поема от работодателите, а следващите два – от Националния осигурителен институт.
- Съотношението за приноса към Фонд „Пенсии” на заети и работодатели да се промени от 2011 г. на 45:55, а от 2012 г. да стане 50:50, както с консенсус беше замислена пенсионната реформа и по което има двустранни и тристранни споразумения.
- За три години да се преустановят вноските във фонд „Гарантирания вземания на работниците и служителите”.
- Ясни ангажименти за реформи в здравеопазването. Всички усилия на преговарящите страни са насочени към осигуряване на средства за една нереформирана система, без никакви ангажименти от Български лекарски съюз, който би следвало да окаже съпричастност и да предложи пътища за реформиране на системата.
„Ако искаме да имаме разумен и балансиран подход, всяка от трите страни (държава, работодатели и заети) трябва да поеме негативите от кризата. Не можем да приемем с натиск от улицата да бъдат променяни основни макроикономически параметри“, е становището на бизнеса.