Представителите на бизнеса не са съгласни да бъдат натоварвани с допълнителна осигурителна тежест през следващата година, стана ясно през уикенда. Броени дни след като премиерът Бойко Борисов обяви, че вноските през 2011-а ще скочат с нови 3%, работодателските организации нададоха вой и стартираха неформални разговори с правителството, за да го откажат от първоначалното намерение.

Резултатът не закъсня – последната уговорка е осигуровките да скочат с 2 на сто. Предложението обаче все още се обсъжда, защото не дойде от финансовия министър Симеон Дянков, а от управителя на НОИ Христина Митрева. Дянков тепърва ще прави разчети, за да прецени какво ще е отражението върху бюджета. Самите работодатели на този етап не са против, но имат няколко конкретни изисквания:

  1. Държавата да започне да изплаща личните вноски на всички заети в бюджетната сфера от бюджетите на съответните министерства всеки месец, а не както е сега чрез единен трансфер към Националния осигурителен институт на три месеца. При закъснение на преводите ведомствата да се санкционират в съответствие със законовата регламентация – основен лихвен процент плюс 20%, както това се отнася за останалите работодатели.
  2. Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието да започнат да плащат завишени вноски за своите служители, отговарящи на срока за получаване на пенсиите и размера на тези пенсии, вместо разликата да се поема от заетите и работодателите в реалния сектор.
  3. От 2012 г. да се преустанови временно въведената практика работодателите да плащат първите три дни болнични. Да се възстанови практиката първият ден болнични да се поема от работодателите, а следващите два – от Националния осигурителен институт.
  4. Съотношението за приноса към Фонд „Пенсии” на заети и работодатели да се промени от 2011 г. на 45:55, а от 2012 г. да стане 50:50, както с консенсус беше замислена пенсионната реформа и по което има двустранни и тристранни споразумения.
  5. За три години да се преустановят вноските във фонд „Гарантирания вземания на работниците и служителите”.
  6. Ясни ангажименти за реформи в здравеопазването. Всички усилия на преговарящите страни са насочени към осигуряване на средства за една нереформирана система, без никакви ангажименти от Български лекарски съюз, който би следвало да окаже съпричастност и да предложи пътища за реформиране на системата.

„Ако искаме да имаме разумен и балансиран подход, всяка от трите страни (държава, работодатели и заети) трябва да поеме негативите от кризата. Не можем да приемем с натиск от улицата да бъдат променяни основни макроикономически параметри“, е становището на бизнеса.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *