Red Bull разбира се – една гениална идея на предприемчивия австриец Дитрих Матешиц, гарантираща му доживотни приходи.

С първата енергийна напитка главният изпълнителен директор на компанията Red Bull GmbH създава една напълно нова продуктова ниша и успява да я наложи в целия свят. Оттогава едва ли има производител на безалкохолни напитки, който да не е опитал да имитира „Бикът който дава крила“, но досега никой не е постигнал кой знае какъв успех.

Росен Цветков

Матешиц е роден в през 1944 г. в малко австрийско градче, като има хърватски корен. Израснал е в семейството на учители, който обаче се разделят още докато е дете. Вероятно това е оставило трайна следа в характера на Дитрих, който сега е сред най-богатите и желани ергени в света.

На бъдещия милиардер му били нужни цели десет години, за да завърши „Маркетинг“ във Виенския икономически университет. След това започва работа в „Юниливър“, но по-късно се премества в „Блендакс“, където отговаря за маркетинговото развитие на пастите за зъби. Като представител на компанията пътува много и през 1984 г. една командировка го отвежда до Тайланд.

След като отседнал в хотел в Банкок, Матешиц решил да посети лоби бара. Там той вижда, че хората употребяват интересна енергийна напитка и в последствие успява да закупи рецептата на питието, чието оригинално име е Krating Daeng (червен бик). Тя всъщност е създадена през 1962 г. от Чалео Юуувидхиа, тайландски бизнесмен и е продавана от компанията TC Pharmaceutical.

Рецептата е взаимствана

от друга енергийна напитка, внесена в Тайланд от Япония, наречена Lipovitan. Продажбите на Krating Daeng в Азия се увеличават през 70-те и 80-те години, особено сред работническата класа, тъй като марката е спонсор на боксови мачове, където логото с двата бика, настръхнали един срещу друг, е абсолютно на място си.

На Матешиц му допада не толкова вкусът на напитката, колкото стимулиращото й въздействие. Така се ражда идеята за развиване на продукт, насочен към енергични и динамични млади хора, които искат винаги да бъдат на върха на силите си.

Така австрийският маркетингов директор на „Блендакс“, (която сега е част от Procter & Gamble), решава да се заеме със задачата да внесе „чудодейната“ напитка в Европа. В периода от 1984 до 1987 г. той работи с TC Pharmaceutical (под лиценз на „Блендакс“), за да пригоди Krating Daeng за европейските потребители. В същото време през 1987 г. Матешиц и Юуувидхиа създават Red Bull GmbH, като всеки от двамата инвестира по $500 хил. от спестяванията си и взима 49% дял в компанията. Останалите 2% получава синът на Юуувидхиа – Чалерм, но се споразумяват Матешиц да управлява компанията. Австриецът променя допълнително аромата, създава

уникалната за времето си опаковка

и прави напитката газирана.

Любопитен момент е, че преди продукта да бъде пуснат в продажба, Матешиц наема фирма за маркетингови проучвания, за да провери как ще бъде приет от потребителите. Резултатът е трагичен – оказва се, че хората не вярват нито на вкуса, нито на логото, нито на името на марката. Сега самият той с усмивка си спомня, че никога не е преживявал такъв провал. Въпреки това пренебрегва изследването и пуска „бика“ на пазара.

Оказва се, че проучванията са били доста сбъркани. Компанията продава първоначално

 хиляди, след това милиони,

 а след 2000 г. – милиарди бройки от продукцията си. Успехът се дължи на добрата маркетингова стратегия и много усилен труд. Още през първите години фирмата внимателно избира рекламите си и не пести пари за оригинални решения. Днес едва ли някой не е чувал атрактивното лого – „Ред Бул“ дава крила“.

Матешиц инвестира в маркетинг стратегиите си около 35% от оборота (Coca-Cola например харчи едва 9%) или около 400 млн. евро, за миналата година, като спонсорира събития, които прилягат на образа на Red Bull – от състезания, в които участниците се спускат от 30-метрова рампа със

саморъчно направени самолети

във водни басейни, до кръгове от Formula 1.

Финансовите резултати на компанията наистина са впечатляващи. Годишните приходи са около 1.6 млрд. евро, а в някои страни Red Bull има 80% дял от пазара на всички енергийни напитки. Зад Океана, където Red Bull държи 47% пазарен дял, продажбите се увеличават с 40% на година. Разбира се и проблеми не липсват – някои европейски страни все още не са дали разрешение за продажба на Red Bull. Дания и Франция твърдят, че напитката нарушава законите им за хранителните продукти.

Забранени са продажбите на напитката

и в Норвегия и Уругвай. Заради таурина във формулата някои местни власти категоризират Red Bull като лекарство и препоръчват на потребителите да се съветват с лекар, преди да го пият. Именно поради тази съставка продуктът е забранен и във Франция. След многобройни срещи с френските власти Матешиц заявява, че „Франция може да мине и без Red Bull, но и Red Bull ще мине без Франция“. Междувременно планира пускане на продукта в Япония, където отдавна се употребяват тонизиращи напитки.

След появата на Red Bull редица компании се опитват да постигнат успех с подобни енергийни напитки. Сред тях са и гиганти както Coca-Cola и Pepsi. Никой  обаче не успява да достигне шеметния възход на „червените бикове“. В тази връзка Матешиц заявява: „Ние създадохме пазара. Ако харесвате продукта, то вие ще искате истинския, оригиналния. Никой не иска Rolex, направен в Тайван или Хонконг.“

*През 2004 г. Матешиц купува отбора на „Ягуар“ във „Формула 1“ и по-късно той е прекръстен на „Ред Бул Рейсинг“. През 2005 г. австриецът се свързва с бившия пилот Герхард Бергер (и негов сънародник) и заедно придобиват отбора на „Минарди“, след което го преименуват на – „Торо Росо“.

Преди няколко месеца информационната агенция „Ройтерс“ съобщи, че „Ред Бул“ възнамерява да продаде отбора „Торо Росо“ преди 2010 г. заради промяната в правилата на „Формула 1“.


* Срещу 79.4 млн. евро Матешиц купи американския футболен тим „Ню Йорк метростарс“. След сделката австриецът преименува клуба на „Ню Йорк Ред булс“ и му гарантира годишен бюджет от десет милиона евро.

Още по-амбициозен проект бе реализиран в Залцбург. Там Матешиц купи местния футболен клуб „Аустрия“. Отборът се състезава в първенството под името „Ред бул“ и през сезон 2008 -2009 г. стана шампион на страната.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *