By Newbusiness Team 
Росен Цветков
Едва ли когато през февруари 2005 г. създават YouTube, Стив Чен и Чад Хърли дори и са мечтали, че година и половина по-късно вече ще са милиардери. Чад, който сега е на 31 години е завършил компютърни науки в университета „Пенсилвания“. През 2002 г. покрай работата си в компанията за Интернет разплащания PayPal, той се запознава с година по-малкия от него Стив Чен. Двамата младежи бързо намират общ език и наред с множеството купони и забавления, започват да мислят как сами да направят пари чрез глобалната мрежа.
Както става обикновено идеята им идва изведнъж. След като в началото на 2005 г. затриват запис от парти в апартамента на Стив, преди да успеят да го покажат на аверите си, изведнъж им „светва“, че няма да е лоша идея, ако направят
сайт, в който всеки ще може лесно и бързо да качва и гледа клипове.
Речено – сторено. На 15 февруари 2005 г. на бял свят се появява YouTube. Може би тук е редно да направим едно малко, но важно уточнение. Третият от основателите на Интернет портала, който най-често остава в сянка, e 27-годишният Джавад Карим. Той също е работел в PayPal, когато през 2002 г. фирмата е купена от онлайн аукциона eBay за 1.5 млрд. долара. Карим е участвал в разработката на новия сайт, дал е доста ценни препоръки, но в крайна сметка е предпочел академичната кариера в Станфорд (Stanford.edu) – да учи магистратура по компютърни науки и след време да стане преподавател. В историята обаче, той остава завинаги като „хроникьорът“ на YouTube – с видеокамерата си, Джавад документира много от „мозъчните атаки“
в гаража на Хърли,
където тримата приятели дискутирали финансовата си стратегия и други проблеми около новата компания.
Един от записите е наистина уникален. Той е от април 2005 г. и е запазил за поколенията отчаянието му, че на новия сайт са качени едва 50-60 видеоклипа – и повечето от тях съвсем не такива, каквито човек би искал да гледа.
Началото впрочем наистина не е особено окуражително,
защото за усъвършенстването и поддръжката на сайта трябват пари, а Чад и Стив по онова време не са кой знае колко заможни. През ноември обаче инвестиционния фонд Sequoia им осигурява 11.5 млн. долара финансиране и ситуацията бързо се променя. Само шест месеца по-късно YouTube вече отчита по 20 млн. посещения месечно, всеки ден се гледат около 100 млн. клипа и се качват над 65 хиляди нови. Успехът им привлича интереса на големите Интернет играчи и Стив и Чад получават не една и две примамливи оферти да продадат сайта си. Спират се на предложението на Google, което е 1.65 млрд. долара за тях, както и запазване на постовете им в YouTube. И до днес Чад е изпълнителен, а Стив – технически директор на компанията.
За Джавад Карим остава ролята на неофициален съветник, без заплащане. Но пък за сметка на това е сред най-големите индивидуални акционери, макар и с не толкова голям дял като другите двама.
След сделката с Google,
Стив Чен и Чад Хърли стават едни от най-популярните личности зад Океана и срещат хора, които дори и не са мечтали да видят на живо. На холивудското парти известният политик и притежател на нобелова награда Ал Гор тупва приятелски Стив по рамото и го поздравява за успеха на YouTube. В същото време, според светските хроникьори, Чад си лафи с Леонардо Ди Каприо, а после двамата излизат да изпушат по цигара.
Най-важно обаче, е че младежите макар и богати, не забравят откъде са тръгнали. Купонясват със старите си приятели, Стив яде калорични хамбургери, макар и да се опитва да отслабне, а
Чад до сутринта се надпива с другар от студентските години
(което впрочем ми напомня за моите 🙂 Но, трудностите за тях тепърва предстоят. Най-сериозният е с авторските права. Засега се следва стриктно установената политика – да се свалят клипове само при оплакване от техните собственици. Както и доста полезната практика да се превръщат враговете в приятели, като ги привлекат за рекламодатели. Сред останалите приоритети са преговорите с най-големите музикални и медийни компании, срещи с акционерите на компанията и на последно място, но не по значение) – запазване на сайта такъв, какъвто винаги са искали да бъде, независимо че вече е собственост на Google.
Марк Цукерберг и Facebook
Едва ли има читател, който не е използвал или поне чувал за буквално „извиращата“ вече отвсякъде Интернет страница. И все пак, ако отворите „Уикипедия“ там е записано „Facebook е уебсайт, представляващ безплатна социална мрежа. Отворен е на 4 февруари 2004 година. управляван и притежаван от частната фирма „Facebook, Inc„ със седалище в Силициевата долина, Калифорния, САЩ. Потребителите на социалната мрежа се групират по географско положение, месторабота, учебни заведения, интереси и други. Всеки потребител избира каква информация да въведе за себе си, както и какви групи или личности могат да имат достъп до нея“. Ако продължим още малко с фактите – към 2008 г. потребителите на сайта са 123.9 милиона. На 15 октомври 2008 г. броят на снимките, поместени в социалната мрежа, е достигнал 10 милиарда. Създателят на Facebook – компютърният програмист Марк Цукерберг, на 23 години стана
най-младият милиардер в света.
В момента той води дело със свои състуденти от Харвард, които го обвиняват, че е откраднал от тях идеята за социалния сайт.
Зад тези сухи данни обаче се крие доста дълга и любопитна история. Марк се ражда на 14 май 1984 г. в град Добс Фери край Ню Йорк в семейството на лекари. Интересът му към програмирането се пробужда още в началното училище. В шести клас момчето получава за подарък собствен компютър и буквално се вманиачава. Само три години по-късно той създава и компютърна игра. След като се дипломира, младежът разработва програмата Synapse, която можела да комбинира песни според предпочитанията на потребителя. Още тогава Microsoft била готова да брои за нея поне два милиона долара, но създателят й заявява, че
„вдъхновението не се продава“.
Същото вдъхновение създава и Facebook – в общежитието на Харвардския университет на 4 февруари 2004 година. Идеята, както казва самият Марк, била проста: „да разшири възможностите на студентите да обменят информация помежду си“. Той предлага на ръководството да направи електронен вариант на албум със снимки на студентите и преподавателите с кратка информация за тях, облекчаваща запознанствата и общуването помежду им. Шефовете нито отказали, нито приели.
Това съвсем не отчайва Цукерберг. Той прониква в университетската база с данни и започва да публикува на своя сайт снимки на свои колеги по двойки, с призив да се гласува кой от двамата е по-привлекателен. Само за четири часа сайтът бил посетен от 500 потребители, но логично последвал скандал и той бил закрит. Създателят му се разминал на косъм с изключване, след извинения към останалите студенти. Оказало се обаче, че те съвсем не се чувствали обидени и настоявали
Интернет страницата да бъде възстановена.
Така и станало – за две седмици в нея се регистрирали половината харвардски възпитаници, а в средата на пролетта към един от първите социални портали се присъединили и други престижни университети като Станфорд и Йейл.
На практика Марк не само става създател на Facebook, но и се нарежда сред основателите на това, което днес наричаме Web 2.0 – явление, в което социалните мрежи заемат водещо място. В тях се събират ясно различими по интереси, начин на живот и доходи групи от хора. Web 2.0 – е мечта за всеки рекламодател, който получава пряк достъп до своята целева аудитория. Именно поради това първоначално планиран като сайт за общуване в университета Facebook бързо надхвърля тези рамки, а Цукерберг направил достъпа до програмите на Интернет страницата възможен за всички потребители. А с помощта на своя приятел Питър Тил, един от създателите на платежната система PayPal, който вложил половин милион долара във Facebook, Марк бързо усъвършенствал своята разработка.
И резултатите не закъсняват.
Първи за потенциала на Facebook се сещат от компанията Viacom, която предлага за портала 750 млн. долара. Офертата обаче е отхвърлена, след което идва нова още по – примамлива. През 2006 г. Yahoo! вече дава един милиард долара за бързо набиращата популярност социална мрежа. До сделка отново не се стига и както се оказва Цукерберг отново проявява доста добър усет за пазарната ситуация. Някои финансови експерти оценяват компанията му на 3 млрд. долара, а според Питър Тил дори 8 млрд. долара. Разбира се това са само предположения, но напълно реално през миналата година
Microsoft придоби 1.6% от Facebook и правото да помества своя реклама там до 2011 г. срещу 246 млн. долара.
Или ако преизчислим тази сума за целия пакет акции, Бил Гейтс допуска, че компанията на Цукерберг струва 15 милиарда долара. Яснота за точната цифра може да има само с излизането на Facebook на борсата, но Марк Цукерберг не бърза: „Още не съм свършил всичко, което искам да направя“, е най- честия му отговор на този въпрос. И наистина засега той няма за къде да бърза. Според списание Forbes състоянието му възлиза на 1.5 млрд. долара и така 25 годишния младеж се нарежда на 785-о място в класация на най-богатите хора в света.
Някой факти за You Тube
- Централата на компанията се намира в Сан Бруно, Калифорния.
- Всяка минута на сайта се качват видеоклипове с обща продължителност около 13 часа.
- През 2008 страницата е донесла на Googe приходи от над 200 млн. щ. долара. Предвижда се през тази година те да бъдат 350 млн. щ. долара.
- Клиповете на сайта са с лимит от 10 минути продължителност и 1 гигабайт размер. Тези ограничения са въведени през март 2006, след като е установено, че голяма част от материалите, качвани от потребителите, представляват епизоди от сериали и откъси от филми.
- YouTube вече има регионални версии в 21 страни – Австралия, Бразилия, Канада, Чехия, Франция, Германия, Израел, Индия, Ирландия, Италия, Южна Корея, Мексико, Холандия, Нова Зеландия, Полша, Русия, Испания, Швеция, Китай, Великобритания и Япония, както и в Хонконг.
- Сред страните, блокирали достъпа до YouTube, са Иран, Мароко, Тайланд и Турция.
- 77% от Интернет потребителите в САЩ влизат редовно в YouTube.
- На 28 ноември 2007 YouTube, съвместно с телевизия CNN, излъчи на живо дебат с участието на претендентите на Демократическата партия за президентските избори – Барак Обама, Хилари Клинтън, Джо Байдън, Майк Грейвъл, Крис Дод, Денис Кучинич, Бил Ричардсън и Джон Едуардс. Те отговаряха на въпроси на потребителите на сайта
- На 22 ноември 2008 йорданската кралица Рания получи специална награда от YouTube заради борбата си със стереотипите, свързани с арабите и мюсюлманите. Церемонията беше излъчена на живо.