Росен Цветков
Богати и известни, но все предприемачи, които са забогатяли благодарение на ума си и страстта към компютърните технологии. И разбира се не на последно място – на нюха да хванат златното птиче, точно когато им е кацнало на рамото. Имената им със сигурност са познати на всеки или ако не те, то поне тези на продуктите им. В няколко поредни броя ще се опитаме накратко да представим тези общо взето съвсем нормални хора, започнали изкачването си от нулата, които обаче вече са милиардери, или в най-лошия случай собственици на много милиони 🙂
Yahoo! или по нашенски „Яху“ е създаден през януари 1994 г. от Джери Янг и Дейвид Фило.
Джери Янг e етнически китаец, роден на 6 ноември 1968 г. в столицата на Тайван Тайпе. Едва десетгодишен, заедно с майка си и по-малкият му брат се преселва в Сан Хосе – Калифорния. Следва в университета в Станфорд, където се запознава и сприятелява с Дейвид Фило от щата Уисконсин. Двамата завършват „Електротехника“, но били готови да се занимават с всичко друго, само и само да не работят върху дисертациите си. Най-обичали да „сърфират“ из бързо разрастващата се, но лошо подредена в началото на 90-те години на миналия век световна информационна мрежа. „Всеки ден се натъквахме на
нови интересни сайтове и бази с данни” – спомня си по-късно Янг – “Но скоро разбрахме, че няма никаква възможност да ги запомним, за да се върнем към тях, когато се наложи.“
Затова те започват да правят списъци, да разпределят ресурсите на категории, а после и на подкатегории, първоначално само за лична употреба. В резултат през януари 1994 г. на бял свят се появя „Пътеводителят на Джери в Световната мрежа“, използван от самите му създатели, техните приятели и познатите на познатите им. Янг, който е голям любител на сумото, нарича първите два сървъра с имената на прочутите състезатели „Акебоно“ и „Конишики“. Оказва се обаче, че идеята им бързо започва да надхвърля пределите на университета.
Администрацията започнала да недоволства, че компютърната мрежа на Станфорд пост
оянно излиза от строя заради пренатоварване, предизвикано от висока посещаемост.
Постепенно броят на посетителите на техния сайт – търсачка надхвърля 100 хил. човека, и тогава двамата бързо осъзнали, че хобито може да се превърне в добър бизнес.
По това време приятелят на Фило и Янг – Тим Брейди, който учел в Харвард, се опитал в курсовата си работа да оформи идеята във вид на бизнес план и дал съвсем реалистични маркетингови предложения. През април на същата 1994 г. новата компания получила
окончателно името – „Yahoo“
– съкращение от измисленото от Янг название Yet Another Hierarchical Officious Oracle – в превод „Още един йерархичен неофициален оракул“. Оказало се обаче, че марката вече я има на пазара и е ангажирала широка гама продукти – от сос за стекове, до ловджийски ножове. Затова и в края на „Yahoo“ се появява удивителния знак, който малцина сега изобщо забелязват.
Възходът на предприемачите продължава – през пролетта 1995 г. (само за година) новата компания привлича 2 млн. долара инвестиции и е регистрирана като корпорация. Излиза на борсата през април 1996 г. и по време на бума на Интернет и рязко повишава стойността си. За период 1997 – 1999 г. както много търсачки и уеб директории, „Yahoo!“ се превръща в портал. На 8 март 1997 г.
Фило и Янг купуват онлайн компанията
за комуникации „Four11″ и нейната поща Rocketmail, бързо е превърната в популярната Yahoo! Mail. По-късно придобиват и ClassicGames.com и го превръща в Yahoo! Games. Yahoo! Messenger пък е пуснат на 21 юли 1999 г.
„Тръгнахме за един спринт, но сега вече знаем, че бягаме в маратон“ – шеговито обяснява днес Джери Янг. Съвсем не на шега обаче, той попада сред най-богатите хора в света със състояние от 2.2 млрд. долара. Въпреки сътресенията в компанията, следствие от финансовата криза и провалена сделка за закупуването на Yahoo от Microsoft, Янг продължава да е главен изпълнителен директор на компанията и притежава 4% от акциите й. В същото време резултатите на корпорацията за 2008 г. показват, че услугите й се ползват от 130 млн. човека месечно, което го прави един от най-посещаваните Интернет сайтове в света. В компанията работят около 14 хил. човека. Централният й офис се намира в Сънивейл, Калифорния. Приходите на Yahoo! за миналата година са 7.2 млрд. долара, срещу близо 7 млрд. долара година по-рано. Но проблемът, който ръководството й тепърва ще трябва да реши е как да се справи с конкуренцията на Google.
Търсачката, създадена от Лари Пейдж и Сергей Брин
днес поема около 62% от запитванията по цял свят, докато делът на Yahoo! е едва 12.8 процента. И двамата принадлежат към потомствената научна интелигенция. Бащата на Лари – доктор Карл Пейдж е известен с разработките си, посветени на изкуствения интелект и става професор в университета на щата Мичиган още през 60-те години. Сергей Брин пък е роден в Москва в еврейско семейство, което през 1979 г. емигрира в САЩ. Баща му е математик, а майка му е икономист.
В средата на 90-те години Брин и Пейдж започват също в Станфордския университет работа върху създаването на система за търсене и намиране на интересуващото потребителите съдържание в Интернет. Първоначално целта им е чисто научна, тъй като разработката била
практическата част на докторските им дисертации.
Резултатите, които постигат обаче са повече от успешни, и те решават да запознаят с творението си останалите студенти. Търсачката получила името „БекРъб“ (BackRub) и трябвало да открива страници в Интернет според тяхната популярност, а не само по ключови думи. Разработеният от двамата алгоритъм за търсене бил ориентиран основно към количеството на хората, пожелали да отворят определена страница. В основата на идеята им било предположението, че най-търсената страница е и най-полезната от гледна точка на потребителите. Само за няколко седмици пробен период, се оказва, че тя привлича интереса на доста потребители.
Съвсем логично Пейдж и Брин решават да продадат творението си,
като фиксират цената му на един милион долара. Но тогавашните лидери на пазара AltaVista и Yahoo! аристократично пренебрегват предложението – нещо, за което със сигурност още съжаляват. Причината за отказа е, че тогава новата търсачка не се вписвала в приетите клишета – да разполага с мощни информационни портали, които да се „натъпчат“ със страшно много реклами и обяви, носещи приходи. За Брин и Пейдж, обаче „интересите на потребителя“ са на първо място
и по-късно, че именно това ги превръща в милиардери.
Така че приятелите зарязали колежа и след като взели на заем един милион долара от роднини, през септември 1998 г. пуснали в действие своята търсачка под името Google, като инсталирали първия си сървър в гаража на свои приятели.
Успехът дошъл твърде бързо
Отначало през търсачката минавали по 10 хиляди запитвания дневно, докато днес техният брой е около 200 милиона.
През август 2004 г., когато Google се листва на фондовия пазар, са публикувани резултатите от предишната й финансова дейност. Оказва се, че три години след създаването си компанията е излязла на плюс, което е изключително рядко явление в електронния бизнес. Скромните 7 млн. долара печалба били фиксирани през 2001 година. През следващата тя достигнала 100 млн., а през 2004 г. – 399 млн. долара. Възходът продължава и за първото тримесечие на 2009 г. Google достига 1.42 млрд. долара или 4.49 долара на акция. Създателите Брин и Пейдж пък с по 16 млрд. щ. долара в момента заемат 26-то и 27-мо място в класацията за най-богатите хора в света.
Никлас Зенстрьом и неговия Skype
На пръв поглед никой не би заподозрял 40 годишния швед, че е способен да предизвика не една,а цели две революции в Интернет пространството. Роден е в Стокхолм, завършва информатика и бизнес мениджмънт в университета в Упсала, като последната година прекарва в прочутия Мичигански университет. През 1991 г. започва кариерата си в шведската телекомуникационна фирма „Теле 2“, където се запознава с Янус Фрис.
Двамата бързо намират общ език и след няколко години правят собствена фирма, занимаваща се с проекти в областта на р2р (peer to peer) – директната връзка между персонални компютри, без сървъри. През 2001 г., създават компютърната програма Kazaa, която позволява компютрите на потребителите да се свързват помежду си
без централно посредничеството.
Така само за броени дни всяка музикална творба или филм се разнася в мрежата, от което пропищяват големите имена в развлекателната индустрия. По-късно Зенстрьом и Фрис продават Kazaa – точно навреме, тъй като търсенето рязко спада заради наложените от САЩ съдебни ограниченията, защитаващи авторските права на изпълнителите.
Но много скоро след това Зенстрьом и Фриис създават „Скайп“ (Skype) – програмата за безплатни телефонни разговори по Интернет. И отново залагат на предишната печеливша формула – простота и бързина на връзката, пряк контакт между компютрите, без забавящи междинни сървъри. Успехът идва бързо – през септември 2005 г. най-голямата електронна аукционна къща в света „Ибей“ (eBay) купи Skype и оповести официално, че
цената по сделката е 4.1 милиарда долара.
Така Никлас Зенстрьом и Янус Фрис с един удар натрупват сериозно богатство. Американската компания им брои над 1.3 млрд. в зелено в брой и още толкова в акции. Останалите 1.5 млрд. двамата приятели ще получат през тази година, „ако бъдат постигнати определени цели“. Зенстрьом остана главен изпълнителен директор на компанията, а Фрис също остана на работа там. Само преди дни пък стана ясно, че двамата искат да изкупят обратно Skype, след като eBay така и не съумя да интегрира VoIP услугата в основния си бизнес и я обяви за продан. Предполагаемата сума за сделката е около 2 милиарда долара. Вероятността двамата създатели на приложението да го придобият обратно е най-голяма. Зенстрьом и Фрис, чрез тяхната компания Joltid, държат правата върху технологията, която е в основата на „Скайп“ и анулираха правата на eBay да използва технологията. Споровете едва ли ще бъдат уредени скоро, което със сигурност ще отблъсне другите потенциални купувачи. Въпреки всичко, през 2008 г. Skype се утвърди като най-големият оператор на международни гласови комуникации с 8% дял от пазара. Услугата вече използват на 400 милиона души по света.