By Newbusiness Team 
Дара Христова, dara@newbusiness.bg
Още през пролетта на тази година изпълнителният директор на Националната агенция по приходите (НАП) Красимир Стефанов заяви, че ако не се предприемат мерки за повишаване на събираемостта на данъците, ще има крах в приходната част на бюджета, което означава, че няма да има пари за социална политика, образование и здравеопазване. Също тогава той представи пакет от административни мерки, целящи да намалят максимално щетите за хазната. Какво го интересува обаче това един предприемач? Много просто – по-голямата част от тях всъщност са насочени именно към това да се изкара сенчестият бизнес на светло. Мерките се отнасят до
ограничаване на кешовите разплащания,
налагането на задължително деклариране на заеми между физически лица над определена сума и даването на достъп на НАП до кредитните досиета на ревизираните граждани и фирми. Нещо, което обещаваше да направи кабинетът „Станишев“… Но така и си остана само с обещанието. Докато приходната администрация поне се „задейства“. Нямаме намерение да ги хвалим, но не може да се отрече, че ако не друго, то данъчните привлякоха общественото внимание като притесниха сериозно собствениците на луксозни автомобили.
Само че този път резултатите от мащабната акция на НАП бяха обявени публично. Струва си да се напомни на уважаемия читател, че сходна ситуация имаше и преди… 13 години. И тогава, както сега в страната имаше финансови сътресения, макар и много по-различни. Става дума за банковата криза през далечната 1996 година. Споменавам този факт, защото именно
тогава от Международния валутен фонд (МВФ) коментираха,
че стойността на луксозните автомобили по софийските улици сигурно ще е достатъчна, за да бъде погасена голяма част от българския външен дълг… Е, явно трябваше да дойде нова криза и ново правителство… и нов шеф на данъчните, за да се провери откъде някой, който кара „Бентли“ има пари за подобно возило.
Според изнесените данни на НАП, граждани без легални доходи са купували луксозни автомобили от марките „Бентли“, „Порше“, „Мазерати“, „Линкълн“, „Мерцедес“ и др., регистрирайки ги като товарни, за да избегнат плащането на ДДС. Това съобщи във вторник, 27 октомври, изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов. Според резултатите от проверките на 105 притежатели на луксозни автомобили, които бяха мащабно афиширани през юни, единствените официални приходи на фирма, която разполага с автомобилен парк от 209 леки коли, сред които и „Бентли“, са заеми от едно физическо и две юридически лица. Това са декларирали собствениците на дружеството пред данъчните инспектори. По време на инспекциите служителите на НАП са попаднали и на други фрапиращи случаи. Оказало се, че някои еднолични търговци или собственици на ЕООД без кой знае каква дейност притежават огромен автомобилен парк от луксозни автомобили, чиято обща балансова стойност възлиза на милиони левове.
При друг случай станало ясно, че дружество със задължения към кредитни институции за 2.5 млн. лв. е получило още 1.3 млн. заеми от физически и юридически лица, за да си покрива вноските по лизинговите договори за покупката на луксозни автомобили. Неназован собственик на фирма пък заел за две години на дружеството си 200 000 лв. за покупката на луксозна лимузина „Бентли Арнаж“.
Оказва се, че старата и добре известна схема за ползването на данъчен кредит (да си регистрираш колата като товарна) продължава да се използва масово, дори и от „богаташите“ с коли за по 100 000 лева. Чудно защо данъчните чак сега се сетиха да проверяват как едно „Ферари“ например може да товари… картофи или някаква техника… Ето още един параграф, по който колегите на подобни шофьори могат да черпят „полезен“ опит от България.
Принципно, автомобили от подобен ранг би трябвало да показват класа… Може би с цел да се прекрати тази порочна практика правителството предлага в Закона за ДДС да бъде записан текст, според който данъчен кредит да се ползва за автомобили с девет плюс едно места. Така, за да бъдат уловени тарикатите с пачките,
ще пострадат и дребните търговци,
които наистина имат нужда от лекотоварни автомобили за бизнеса си.
Покрай поредната акция на данъчните отново изплува и идеята за ограничаване на кешовите разплащания. По думите на шефа на НАП плащанията в брой над 15 000 лв. ще бъдат забранени. Това ще стане с поправки в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които все още се обсъждат във финансовото министерство. Още в началото на 2009-а представители на бизнеса повдигнаха въпроса за ограничаването на кешовите плащания над даден лимит. Тогава обаче се говореше за суми между 30 000 и 50 000 лева. „По този начин ще се ударят и черните каси на фирмите и ще бъде много по-трудно да се раздават пари в пликчета на работниците, върху които не се плащат данъци, защото и дружествата много по-рядко ще имат в брой достатъчно големи суми за изплащане на месечните възнаграждения“, обясниха от данъчната администрация. Впрочем подобна мярка се обсъжда още от времето, когато Милен Велчев бе министър на финансите, но така и не се намери кой да я реализира.
В подготвяните промени се предвижда също
кредитите над 5000 лв. задължително да бъдат декларирани
Нещо, което анонсира дори главният прокурор Борис Велчев преди близо година. От три години насам пък данъчните настояват всеки даден приятелски или роднински кредит над определена сума да бъде записан в годишната данъчна декларация. Сега предложението е да не се описват единствено заемите, взети от банки, тъй като за тях има достатъчно достъпни документи, посочиха подчинените на Красимир Стефанов. До тази мярка се стигна също след проверките на данъчните инспектори.
Неотдавна приходната администрация изнесе данни, че 252 граждани са укрили доходи в размер на поне 21.3 млн. лв., а общо недекларираният данък върху доходите е 3.2 млн. лева. Това бе установено при приключилите през 2008-а ревизии, които НАП извърши. По-голямата част от проверките бяха възложени заради несъответствие на имуществото на тези лица с декларираните пред НАП доходи. По време на ревизиите се изясни, че много български граждани, които се осигуряват на минимална работна заплата, притежават имущество за стотици хиляди и дори милиони левове. От НАП така и не съобщиха колко от споменатите 252-ма граждани ще бъдат изправени пред съд.
Анализите на приходната агенция обаче сочат, че през последните години граждани и фирми у нас са раздали помежду си заеми за 2.7 млрд. лева. „По наши оценки повече от половината, да не кажа и 90%, от тези кредити са фиктивни“, каза Красимир Стефанов. Има хора, които се осигуряват на 200-300 лв., а получават заеми от „добри приятели“, за да си купуват скъпи вещи, допълни той. Впрочем данните от последната проверка на НАП сочат, че около стотина малки приятелски кредита са достатъчни, за да си купи човек луксозен автомобил. Или поне така е обяснил придобивката си пред данъчните собственикът на скъпа лимузина.
„Ако успеем да ограничим тези фиктивни заеми, сами можете да си направите сметката, че ще обложим повече доходи и съответно постъпленията за бюджета ще бъдат в пъти по-големи“, обясни още Красимир Стефанов.
Интересното е, че приходната администрация вече е създала свой собствен електронен регистър на заемите в България, като данните в него сочат, че 99% от взетите от физически лица заеми изобщо не са върнати, преди те да прибягнат до получаването на нов заем. Данъчните са пресметнали, че всяка година държавният бюджет губи най-малко 115 млн. лв. от неплатен подоходен данък. Укриването му обаче е възможно именно с обосновката, че парите са от взети заеми. Да се чуди човек как все още има фирми, които излизат на печалба…