By Newbusiness Team 
Росен Цветков
rosen@newbusiness.bg
Със сигурност всеки млад човек поне веднъж в живота си е мечтал да има много пари. Достатъчно за да си купи каквото поиска. Е, някои не са чакали богатите им родители да ги поглезят с ново „Ферари“ или пък яхта за рождения ден, а са решили още съвсем от рано да започнат свой собствен бизнес и вече са успели да натрупат солидни състояния. Казано по-простичко станали са млади милионери, разчитайки единствено на ума, упоритостта и ентусиазма си. Запознайте се с някои от най-младите предприемачи, натрупали състояние преди да завършат средното си образование!
Ефрон Тайлър
например не можел да си позволи да си купува игри за неговото „Супер Нинтендо“. Ето защо през 1994 г., едва на 12 годишна възраст решава да си направи собствени. Затова всеки ден след училище отивал да чете „Как да си направим видеоигра за 21 дни“ от Андре Ла Мот в местната библиотека. Явно се оказва доста схватлив, тъй като само няколко месеца по-късно, се появява първият му софтуерен продукт, в който основната цел е да се застрелят лошите момчета, опитващи се да отвлекат президента. Тайлър продава около 30 копия на приятелите си за около 10 долара всяко. Но това е само началото. На 13 години самообучаващия се Тайлър започва да се занимава с уеб дизайн и предлага услугите си на различни форуми в Интернет. Техническите специалисти никога не го разпитвали за възрастта му, тъй като представял всички необходими документи, а пък и гласът му звучал доста дълбоко по телефона.
Тайлър първоначално искал само по 200 долара за сайт, но бързо вдигнал цената, когато разбрал че конкуренцията му взима хиляди за същата услуга. „Когато получих чек за 3 800 долара по пощата родителите ми мислеха, че сигурно продавам дрога“ – спомня си сега младият предприемач. И съвсем не спира дотук.
На 16 години Тайлър заедно с приятеля си Майкъл Стал разработва сайта GoFerretGo.com, превърнал ги в милионери (сега препраща към личната страница на Ефрон в Интернет www.Ephren.com). В него срещу заплащане се публикували обяви на компании търсещи да наемат гимназисти и колежани.
Двамката нямали много пари за реклама и затова „спам“-нали пощите на местните представители на пресата с прессъобщения за стартиращия бизнес. Работата потръгнала и съвсем скоро сайтът им привлякъл 30 хил. посетители. Ефрон отново заложил на „евтиния“ подход и взимал само по 38 долара за публикуването на обява. Съвсем скоро обаче разбрал, че големи компании като „Ситигруп“ и „Пица Хът“ са готови да плащат стократно повече за да намират млади таланти. Така двамата предприемачи наели офис и дори бившия им учител по история работел при тях. В крайна сметка през 2001 г. предприятието се разпаднало, но по време на върха в дейността му е оценявано на 3.5 млн. долара. Сега вече на „достолепните“ 26 години, Тайлър е главен изпълнителен директор на инвестиционния холдинг „Сити Кепитъл“, които се занимава с обновяване на жилища и петролни кладенци.
Шотландецът Фрейзър Дохърти
пък натрупал състояние след като през 2002 г., едва на 14 години, започнал да прави сладко по рецепта на баба си в кухнята на родителите си в Единбург. Първоначално го продавал на съседи и приятелите от църквата, но с времето поръчките се увеличавали. Дохърти не можел да ги изпълнява вкъщи, така че ангажирал фабрика за производство на хранителни продукти с 200 души персонал за няколко дена в месеца. Със съгласието на родителите си, на 16 години напуска училище и се отдава изцяло на бизнеса си, като измисля и името донесло му милиони – SuperJam. В началото на 2007 г. британската верига супермаркети Waitrose се свързала с Дохърти с предложение да предлага SuperJam в своите 184 магазина. Това наложило да се натовари още производството и младият шотландец теглил заем от 5000 паунда, за да реализира амбициите си. След Waitrose на опашката се наредила и веригата Tesco, която пуснала сладкото в 300 магазина на Острова. Сега активите на компанията на 19 годишния Дохърти, се оценяват от експертите на 1.5 – 2 млн. долара.
Катрин Кук и брат й Дейв
през 2005 г. съответно на 15 и 17 години решили да разгледат годишника на гимназията, в която се обучавали. Тогава им хрумва идеята, че няма да е лошо да разработят безплатна интерактивна онлайн версия. Те успяват да убедят по-големият си брат Джеф да инвестира 250 хил. долара и времето си, за да им помогне да пуснат сайта за социални контакти MyYearbook.com базиран в Скилман – Ню Джърси. Скоро следва сливане със сайта Zenhex.com. До 2006 г. MyYearbook събрал 4.1 млн. долара от инвеститори. Същата година MyYearbook.com е признат за една от най-добрите Интернет страници за деца от 12 до 17 години. Постепенно бизнеса се разраства и са привлечени големи рекламодатели като Neutrogena, Disney и ABC. Членовете на социалната мрежа над 3 млн. в цял свят, а годишните приходи от сайта, по думите на Катрин, са седемцифрено число. „Ориентирали сме дейността си специално за ученици в гимназията и наистина се вслушваме в предложенията на потребителите ни“ – обяснява формулата на успеха Катрин Кук.
Британецът Адам Хилдрет
през 1999 г., едва на 14 години, също дава началото на Интернет страница за социални контакти, наречена Dubit Limited. Големите компании, бързо усещат удобната възможност и започват да плащат за да използват членовете на сайта като целеви групи, на които рекламират продуктите си.
За близо четири години Адам превръща Dubit Limited в най-посещавания от тийнейджъри сайт на Албиона. През 2004 г. BBC обявява Хилдрет, който тогава е на 19-години, за един от 20-те най-богати тийнейджъри във Великобритания с богатство, оценено на над 2 млн. паунда. Година по-късно той се насочва към друг бизнес и създава компанията Crisp Thinking занимаща се с разработването на софтуер за безопасност на децата, които комуникират он-лайн. В момента се смята, че продуктите на компанията дават почти 100% ефективност при засичането на потенциално опасни разговори в мрежата.
Камерън Джонсън,
едва на девет години през 1994 г. слага началото на първия си бизнес, като прави покани за партитата на родителите си в дома им във Вирджиния. На 11 момчето вече имало спестени няколко хиляди долара от продажба на картички и създал компания, която нарекъл Cheers and Tears. Всеки сам може да съди за „нюха“ му към парите от следната случка. На 12 години Камерън предложил на една от сестрите си 100 долара за нейната колекция от кукли Beanie Babies на компанията „Ty“, които били на мода тогава. Той бързо спечелил десетократно повече, продавайки ги в eBay. За по-малко от година Джонсън натрупал 50 хил. долара, които били началният капитал за създаване на My EZ Mail, услуга, препращаща електронни писма до определен акаунт, без да разкрива лична информация за получателя. За две години страницата му носи по 3 хил. долара месечно от рекламни приходи.
През 1997 г. Джонсън заедно с други двама тийнейджъри предприемачи създават компания за он-лайн реклама, наречена Surfingprizes.com. По думите му още преди да завърши гимназия, той притежава завидно състояние за над 1 млн. долара.
Ашли Куолс
През 2004 г. 14-годишното момиче от Детройт пуска сайта Whateverlife.com, замислен като представяне на лични снимки и графики, създадени от нея. По-късно започва да предлага безплатно оформление за MySpace и обучение на тийнейджъри, които искат да се научат да правят графичен дизайн. Сега сайтът й има 7 млн. уникални и общо 60 млн. посещения месечно, като телекомуникационната компания Verizon е сред основните й рекламодатели. През март 2006 г. Куолс получава оферта от анонимен кандидат да купи Whateverlife.com за 1.5 млн. долара, но тя я отхвърля.
Със сигурност могат да се посочат още доста подобни примери, но изводът общо взето е един. Без значение на каква възраст сте, стига да искате нещо достатъчно силно и настоятелно, винаги можете да намерите начин и средства да реализирате намеренията си.