Българският център за нестопанско право, съвместно с партньорските организации Национален алианс за работа с доброволци, Българска хранителна банка и Time Heroes, обобщи резултатите от проучване на тема „Нови аспекти на доброволчеството – проучване на нагласите сред действащи доброволци в България“, проведено сред близо 3000 действащи доброволци. Събраните данни представляват моментна снимка на доброволческите нагласи, мотиви и прояви и предоставят богата палитра от мнения, казуси и фактори.
„За мен най-голямата изненада е профилът на доброволците. Това са високообразовани хора в трудоспособна възраст. Тази тенденция по света е различна. Обикновено хората между 30-40 години са съсредоточени върху професионалното си развитие и семейството. Интересно е, че доброволците се съобразяват и със своите знания и умения при избора на каузите, зад които застават“, коментира Хермина Емирян, координатор на изследването.
Почти половината от анкетираните доброволци (49.6%) участват регулярно в различни инициативи, макар и с различна интензивност – един, два или три пъти годишно, показват още резултатите. Близо 80% от запитаните смятат, че доброволчеството е социално явление, касаещо самото съществуване на социума. Остава обаче усещането, че много доброволчески инициативи са вследствие на лоша или неефективна държавна политика. Отсъствието на регламентирана законова уредба и индиректно на държавата като регулатор, е важен фактор за развитието на доброволчеството в страната, посочва една пета от участниците в допитването.
В същото време политическите партии получават негативна оценка в контекста на доброволчеството, а 83% мислят, че политиците не полагат доброволен труд. В крайна сметка работата с доброволци остава запазена територия за гражданските организациите, смятат почти всички анкетирани (91%).
„Отчуждението и липсата на съпричастност между хората“ е най-съществената причина за малкия брой доброволци, посочват още те. Икономическите фактори като бедност и безработица имат далеч по-малка тежест спрямо социалните фактори и ценностите. Много и различни са начините, по които хората стават доброволци. Най-много (22.5%) от запитаните са започнали доброволна дейност след покана на приятели, роднини и колеги. Логично, училището и семейството са натоварени с най-големи очаквания за възпитаване на доброволчески дух в подрастващите. Според резултатите най-често се доброволства за каузи, свързани с децата и младежите (49%), следвани от социалните дейности (33.5%) и културните събития (30.4%).
Доброволчеството все повече се случва и във виртуалното пространство. Така например 23% от гласувалите смятат, че „подкрепата и застъпничеството за различни каузи в интернет“ също е форма на доброволчество..Най-много хора се информират за доброволчески каузи от социалните мрежи (68.4%) и специализираните платформи (40%). Въпреки това около 30% от анкетираните споделят, че липсва детайлна информация за инициативите и мястото на провеждане и това ги възпира да се включат в дадена кауза.
Резултатите показват, че не само работодателите, но и самите доброволци не гледат на доброволния труд като предимство при намиране на работа. По малко от 12% смятат, че CV-то им ще изглежда по-малко привлекателно без полагане на доброволен труд, докато за живеещите в чужбина значението на зависимостта доброволчество-краиера е по-голямо.
Проучването се провежда в рамките на проект „Легитимност чрез видимост, знания и споделени ресурси“, финансиран от Фондация „Чарлз Стюарт Мотт“.