By Newbusiness Team 
Запазването на квалифицирания персонал е мярката, която повечето от големите компании в България ще предприемат за справяне с последствията от финансовата и икономическа криза в близко бъдеще. Това показва проучването „Икономическата криза и вътрешните комуникации” на Apeiron Research, проведено сред 76 компании в България – представители на „големите данъкоплатци и осигурители в България” според класификацията на Националната агенция по приходите (НАП).
Пълният формат на проучването ще бъде представен по време на Tретата международна конференция „Успешните комуникации започват отвътре. Промяната – заплаха или възможност?”, организирана от Apeiron Academy на 15 октомври т.г. в София.
Към момента на изследването най-разпространените мерки за преодоляване на кризата са били три основни – намаляване на фирмените разходи, предимно чрез освобождаване на работници и отпадане на бонуси (при три четвърти от респондентите), разработване на нови продукти и услуги (над 50% от отговорилите) и запазване на квалифицирания персонал (половината от отговорилите)*. В бъдеще, обаче, същите компании смятат да се фокусират на първо място върху запазването на квалифицирания персонал (71%), следвано от разработването на нови продукти/услуги (66%) и повишаването на мотивацията на служителите си (63%). Намаляването на фирмените разходи отстъпва като приоритет едва на четвърто място.
Всяка от изследваните компании признава, че секторът, в който работи не е бил подминат от кризата. Около една трета от анкетираните казват, че отражението върху тяхната организация е било сериозно, други две трети оценяват това влияние по-скоро като умерено. Близо 75 на сто разпознават като основна причина за кризисната ситуация спада в търсенето на предлаганите от фирмата услуги или продукти, като сред най-засегнатите са фирмите, изнасящи своите продукти на външни пазари. Като много по-несъществен фактор (едва 14%) фирмите посочват отказа от кредитно финансиране от банкови или други институции.
Кризата е засегнала и поведението на служителите на работните им места. В това отношение ясно се очертават две тенденции – повишена ангажираност с дейността на компанията, поради стремеж за запазване на работното място (43%) и демотивация заради ограничените перспективи на развитие, вследствие на кризата (37% от компаниите).
Изследването се фокусира върху начина, по който фирмите комуникират със своите
служители във времена на криза.
Участниците в проучването са наясно с голямото значение на активната фирмена комуникация със служителите – за 75 на сто активният диалог е много важен, а за останалите 25 процента той е важен предимно в ситуации на възникнал проблем.
Според данните, 42 на сто от анкетираните смятат, че в момента техните компании имат по-активна вътрешнофирмена комуникация в сравнение с периода преди кризата. По-голям е процентът, обаче, на тези, според които честотата на тази комуникация не се е променила.
Изследването потвърждава правилото, че във време на криза нараства значението на директната и лична комуникация (лични разговори със служителите – 92%, общи срещи с персонала – 79%), следвани от електронна поща и телефон като комуникационни канали.
Най-видима се оказва промяната по отношение на посланията, които компаниите използват в комуникацията със служителите си. Такава промяна е настъпила при по-голямата част от анкетираните – 70 процента. Това са предимно компании с над 750 служители, които са и най-засегнати от кризата. Водещо място сред променените послания има споделянето със служителите на повече информация за различни аспекти от актуалното състояние на фирмата в кризисната ситуация – конкретни задължения на служителите, пазарна ситуация, настоящи проекти. Отчетливо по-слабо се застъпват въпроси, свързани с по-дългосрочни планове и инициативи.
Резултатите от изследването дават основание да се заключи, че финасовата криза повлиява положително сферата на вътрешните комуникации в България, а умението за ефективна комуникация със служителите през следващата година на финансово възстановяване на компаниите ще засили своята роля в процеса на организационното управление.