By Newbusiness Team 
Фалитът на компании, символ на капитализма, е част от по-мащабен процес, свързан с прехода към информационното общество
Александър Александров
Подходящо ли е да започваме бизнес точно сега? Кога най-после ще свърши икономическата криза и кои сектори ще излязат по-бързо от нея? Това са само част от въпросите, които вероятно си задава всеки предприемач, обмислящ да създаде нова компания в настоящия момент. Първите признаци на стабилизирането вече са на лице и все повече икономисти се питат дали те са част от дългосрочна тенденция, или са по-скоро временно явление, предхождащо нова рецесия.
За да придобият по-ясна представа за шансовете на своето бъдещо бизнес начинание обаче, на стартиращите бизнесмени може да им се наложи да отговорят на един доста по-комплексен въпрос, свързан с кризата, нейното естество и възможните обществени последици, които тя вероятно ще доведе след себе си.
Какво всъщност се случи?
През последните месеци се наслушахме на сравнения между сегашната икономическа ситуация и това, което е прогнозирал в своите трудове известният икономист Карл Маркс. Има обаче една друга личност, която много по-точно е описала ставащото в момента, но малко незаслужено остана в страни от публичните дебати по темата. Става въпрос за футурулога Алвин Тофлър. В своите произведения „Третата вълна“, „Шок от бъдещето“, „Прогнози и предпоставки“ и др. той предсказва промените, които ще настъпят с идването на т.нар. „трета вълна“. Според Тофлър досега човечеството е преживяло две радикални икономически промени – първата е свързана с развитието на земеделието, а втората – с индустриалното общество, което се появява в Западна Европа с т.нар. „индустриална революция“ и днес е водеща форма на социална организация в целия свят. Характерна черта на индустриалното общество, според писателя, е масовото производство, масовото разпространение на благата, масовото образование, масовото разпространение на информацията, масовият характер на забавленията и дори оръжията за масово унищожение. Той вярва, че с
прехода към третата вълна
този масов характер ще изчезне от много аспекти на живота ни и ще бъде заменен от по-разнообразни форми на комуникация, обучение и потребление, съобразени с уникалните желания на отделните индивиди.
Ако третата вълна действително може да бъде определена като информационна епоха, то изглежда, че днес ние се намираме именно в период на преход към нея. А икономическата криза, на която сме свидетели, може би е част от сътресенията, съпътстващи този преход. Крахът на голямата автомобилна тройка от Детройт например, която в продължение на десетилетия беше един от символите на индустриалното общество, може и да се обяснява с финансовата криза. Но той до голяма степен беше предизвикан от по-мащабните промени в нагласите на потребителите, които все по-малко искат да купуват големи неекологични и харчещи много бензин коли. Кризата беше посочена и като главен виновник за фалита на канадския телекомуникационен гигант със стогодишна история Nortel Networks, но истината е, че компанията просто не успя да се позиционира добре в новия свят на IP – базираните комуникации и
изгуби своята конкурентоспособност много преди кризата.
Показателно е например, че други по-гъвкави компании, като Toyota Motor в автомобилостроенето и Cisco Systems в телекомуникациите, далеч не са изправени пред същите трудности, а Toyota дори се нареди на пето място в миналогодишната глобална класация на списание Fortune. Изводът е, че фалират онези, които не успяват да се адаптират към новите условия, а местата им често се заемат от новопоявили се компании и цели нови браншове на икономиката. Нещо повече, според някои експерти сегашната криза е само първото от поредица сътресения, които ще усетим през следващите години, докато икономическите пластове променят местата си.
Налага се въпросът: кои ще са новите сектори на икономиката, към които да се насочим и как бихме могли
да спечелим от настъпващите промени.
Със сигурност сектори, като информационните технологии, новите енергийни източници, нанотехнологиите и екологията предлагат много възможности. Достатъчно е да дадем за пример стотиците нови фирми, които се появиха през последните години само в ИТ сферата в България, за да очертаем потенциала, който има този сектор за създаване на работни места и генериране на приходи в бюджета. Разработчици на ERP системи, телекомуникационен софтуер, системни интегратори, фирми за уеб дизайн, онлайн медии, асемблатори на компютри и LAN доставчици успяват да се развиват напук на песимистичните твърдения, че „у нас всичко става с връзки“ или че „успяват само мафиотите и фирмите с политически гръб“. А истината е, че България все още не е показала и половината от потенциала си в сферата на информационните технологии и както ми каза наскоро един собственик на новосъздадена Интернет компания: „ИТ браншът у нас все още е една неразорана нива“.
Със сигурност нужда от нови компании ще има и ако се върнем към произведенията на Алвин Тофлър, можем да очертаем някои от характеристиките на третата икономическа вълна, от които един стартиращ бизнесмен би могъл да се възползва.
Един от ключовите аспекти на новата икономика ще бъде
създаването на повече специфични продукти,
отговарящи на конкретните нужди на отделните клиенти, за сметка на традиционното масово производство на милиони еднотипни копия. Потребителите днес са по-критични от всякога към компаниите, от които пазаруват, а младото поколение в още по-голяма степен се стреми към стоки, изразяващи уникалността на своя собственик. Което означава, че успешната компания на бъдещето трябва в много по-голяма степен да отговаря на тази нужда.
Друга важна тенденция, която наблюдаваме в момента, е все по-глобалния характер на бизнеса. Клиентите днес пазаруват по Интернет от магазини, намиращи се на другия край на света, а доставчиците могат още със създаването си да се превърнат в глобални компании, стига да заложат на подходящи технологии за електронна търговия. Дори и фирмите, които не желаят да предприемат международна експанзия, на практика отдавна се конкурират с чуждестранни играчи в собствения си национален пазар. Всъщност най-осезаемото доказателство, че днес светът е станал по-малък от всякога, е финансовата криза, която позволи стотици компании в България да изпитват трудности, поради непремерения риск, предприет от несвързани с тях финансови корпорации в САЩ.
На трето място познанието и информацията ще се превърнат в ключови фактори за успеха на една компания или национална икономика, както и в основни показатели за нейния просперитет. Все повече блага ще се разпространяват през информационната инфраструктура, вместо чрез традиционните физически магазини. Показателно е например, че собственикът на сайта за онлайн търговия Amazon Джеф Безос е успял да стане милиардер за много по-кратко време от покойния основател на веригата хипермаркети Wal-Mart. Подобни примери има много и броят им се увеличава с всяка изминала година.
Новите комуникационни и информационни решения ще създадат редица възможности за мобилна работа и фирмите на бъдещето все повече ще се отдалечават от
традиционната визия за корпоративния офис,
разделен на десетки малки отделения с работни места. В бъдеще все повече служители ще работят от дома си или от всяка точка на света, в която желаят да се намират, а методите за измерване на тяхната ефективност ще са свързани в много по-голяма степен с резултатите, отколкото с физическото им присъствие в някакъв офис. Всъщност бъдещите фирмени екипи ще приличат много повече на мобилни мрежи, обединени временно от работата си по даден проект, отколкото на големите корпоративни подразделения, които познаваме от индустриалната епоха.
И не на последно място
новата икономика ще бъде много по-динамична,
а нови браншове ще се появяват много по-често от преди. Тенденция, на която вече сме свидетели през последните години. Технологиите генерират нови възможности за бизнес старт по-бързо от всякога, а очакванията са тази тенденция да се засили с развитието на сектори, като нанотехнологиите, генното инженерство, частните космически полети и др., които все още са далеч от истинския си потенциал.
От предприемачите в Централна Африка, които дават своите мобилни телефони под наем на местното население, през социалната мрежа Facebook, която неотдавна успя да излезе на печалба, до първия частен космодрум Spaceport America, който предстои да отвори врати догодина, новите икономически сектори днес се появяват като гъби след дъжд. Това изглежда е добра причина да не фокусираме погледа си върху фалиращите компании, за които вестниците изписаха тонове хартия през отминалите месеци, а да търсим онези сегменти, които имат най-голям потенциал за ръст през следващите години.