By Newbusiness Team 
Компаниите в България проявяват висока толерантност при забавяне на плащанията и едва 5 месеца след настъпване на падежа търсят външна помощ. Тревожната тенденция, която забавя развитието на бизнеса в България, показва маркетингово проучване, проведено от IPSOS Marketing по поръчка на агенцията за събиране на просрочени вземания EOS Матрикс България. Даните сочат, че най-често фирмите прибягват до съдебни мерки. Едва 13% от анкетираните компании възлагат процеса на специализирани агенции. Според проучването обаче реалният ефект при съдебни действия настъпва след средно 16,7 месеца, докато при възлагането на агенция този срок е по-кратък – средно 7,4 месеца.
Изследването, направено от EOS Матрикс, показва развитието на финансовата култура, нивото на информираност, търговските процеси и управлението на просрочени вземания през приключилата финансова година. Методът за провеждане е телефонно интервю с над 4000 компании в страната, от които са селектирани 303 външно-търговски фирми и фирми, търгуващи в България, които отговарят на профила за наличие на затруднения със събиране на вземанията от свои клиенти и партньори.
Финансовата култура и дисциплина на компаниите в България се подобрява – 32% от запитаните винаги проверяват кредитоспособността на своите клиенти и партньори. Като основен източник на информация обаче компаниите посочват интернет, а това крие своите рискове. Фирмите-износители, за разлика от компании, които търгуват на българския пазар, по-често ползват кредитни отчети или препоръки за проверка на финансовото състояние на партньорите си. По-голямата част от фирмите (над 80%) имат сключени договори и/или фактури със своите клиенти. Заявка за поръчка и приемо-предавателен протокол са други документи, които фирмите ползват за обезпечаване на вземането си. И все пак една трета от анкетираните не прилагат тези методи на документална обезпеченост по отношение на всички свои клиенти.
Категорична е тенденцията за налагане на отложено плащане – 84% от компаниите го посочват като най-често използван метод. Средният срок за отложено плащане е 38 дни след извършване на услугата и доставка на стоката от страна на изпълнителя. Средно 147 дни след изтичане на този срок фирмите започват да смятат задължението за трудно събираемо – до тогава се опитват да събират чрез вътрешни ресурси. Реално обаче една трета от клиентите бавят плащания още в рамките на първата седмица след падеж.
Средно на фирма се падат по 20 клиента, които бавят плащанията, като по-висок е този брой при търгуващите на Българския пазар компании – около 33. Средният размер на вземания на клиент е малко над 80 хил. лв., като половината от компаниите не знаят каква е сумата на забавените им плащания. Българските компании, които работят на чужди пазари посочват Гърция, Италия и Румъния като топ държавите, в които клиентите им бавят плащанията си след падежа.
Данните на проучването показват също ключовата роля на навременното управление на процеса по събиране на вземания – 6% от всички забавени плащания не се връщат никога на фирмите. Сред основните причини, които компаниите изтъкват за невъзможността да съберат вземанията си са: прекратена дейност на клиента, изтекъл давностен срок, а за 30% от случаите компаниите имат съдебно решение в своя полза, но въпреки това не могат да съберат парите си.