By Newbusiness Team 
Резултатите на ЕС в областта на иновациите се нуждаят от значително подобрение в много области, за да се постигне интелигентният устойчив растеж, заложен в стратегията „Европа 2020“. Това е заключението на Доклада на Европейската комисия за 2011 г. за конкурентоспособността на „Съюза за иновации“. Европа се нуждае от повече и „по-интелигентни“ инвестиции в научноизследователската и развойната дейност както в публичния, така и в частния сектор — това не само стимулира средносрочния растеж, но има и антицикличен ефект във времена на криза. Необходимо е в рамките на Съюза и на международно равнище да се установи по-голямо сътрудничество в научноизследователската област, както и да се използват по-пълноценно резултатите от научните изследвания, включително като се прилага по-стабилен правен режим за интелектуалната собственост. Образователните системи трябва да се приспособят към иновационните потребности на бизнес сектора. Новаторските и бързоразвиващи се МСП се нуждаят от повече стимули. Необходимо е съгласувано да се положат усилия, за да съумеем благодарение на досегашните обнадеждаващи европейски постижения в областта на иновациите да се справим със световни предизвикателства като изменението на климата. Трябва да се сложи край на неравнопоставеността между половете в сферата на науката и научните изследвания.
„В доклада се подчертава, че пътят към постигане на „Съюз за иновации“ е дълъг и трънлив и е осеян с големи препятствия. Данните обаче потвърждават, че ЕС е съгласувал правилните политически мерки, които да доведат започнатото до успешен край. В икономически план практическото въвеждане на „Съюза за иновации“ на европейско и национално равнище е абсолютна необходимост, която е толкова важна за устойчивия растеж, колкото слагането в ред на публичните финанси“, заяви Мойра Гейгън-Куин, европейският комисар по въпросите на изследователската дейност, иновациите и науката.
В доклада е направен анализ на силните и слабите страни на националните системи за научни изследвания и иновации и е представена солидна фактология, която да послужи за основа при определянето на националните мерки. Той се базира на сравнителния анализ на резултатите и включва подробна информация за резултатите на всяка държава в областта на научните изследвания и иновациите.
Основни констатации от доклада са:
-Европа трябва да ускори инвестирането в сферата на научните изследвания и иновациите. Европейският съюз напредва бавно към целта си да постигне ниво на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност (НИРД) в размер на 3 % от БВП (2,01 % през 2009 г.), но разликите с водещите конкуренти се задълбочават значително заради по-малките инвестиции на бизнеса в НИРД. През 2008 г. 24 % от общите разходи за НИРД в света са били направени в ЕС (29 % през 1995 г.). Като съотношение към БВП бизнес секторът инвестира два пъти повече в Япония и Южна Корея, отколкото в Европа.
-Във времена на икономическа криза кумулативната стойност на инвестициите в научни изследвания и иновации има антицикличен ефект. Държавите, които са вложили повече средства в тази сфера, имат по-добри перспективи да излязат от кризата. През 2009 г. седемнайсет държави-членки успяха да запазят или увеличат бюджетните средства, предназначени за НИРД, а през 2010 г. това направиха шестнадесет от тях.
-В инвестициите трябва да се инвестира „по-интелигентно“. Най-успешна реализация в сферата на иновациите показват тези, които влагат инвестициите си в находчиви стратегии за специализация, съчетаващи мерки в областта на предлагането (например публично субсидиране на висшето образование, НИРД в бизнес сектора, рисков капитал и научно-технологични инфраструктури) с мерки в областта на търсенето (например обществени поръчки за иновационни продукти, стандартизиране на база на показаните резултати и правни норми за стимулиране на конкуренцията на продуктовия пазар).
-Подготовката на висококвалифицирани кадри трябва да бъде съобразена с нуждите на бизнеса. Едва 46 % от учените в ЕС работят в бизнес сектора (80 % в САЩ). Държавите-членки трябва да приспособят образователните си системи с цел да продължат да увеличават броя на квалифицираните кадри, като едновременно с това гарантират по-добра адаптация към нуждите на бизнеса.
-Интеграцията и интернационализацията на научните изследвания повишават възвращаемостта на инвестициите. Интернационализацията и действителното генериране на върхови научни постижения се допълват взаимно. Вътрешноевропейският поток на знания (т.е. потокът на студенти, съвместните публикации, сътрудничеството за съвместно патентоване) е ключово предимство, което ще стане още по-голямо, след като Европейското изследователско пространство бъде доизградено. Този поток на знания обаче е концентриран в няколко западноевропейски държави.
– Неблагоприятните рамкови условия възпрепятстват превръщането на знанието в пазарно предлагане. Европа губи почва под краката си, когато дойде време да се използват резултатите от научните изследвания. Европейският съюз е на първо място в света по рецензирани от равностойни специалисти научни публикации (29 % през 2009 г.), но темпът, с който се увеличават заявленията по Договора за патентно коопериране в Япония и Южна Корея, е почти два пъти по-бърз от този в ЕС. Половината от държавите-членки изобщо не патентоват високотехнологични продукти в Европейското патентно ведомство. Необходимо е да се предприемат допълнителни мерки, за да се осигурят по-рентабилна защита и управление на интелектуалната собственост. Добро начало ще постави европейският патент, който е в процес на договаряне.
-Европа има голям потенциал в областта на технологичните изобретения , насочени към решаване на социалните проблеми. През 2007 г. 40% от патентите за технологии, свързани с изменението на климата, принадлежат на ЕС. Това показва, че в комбинация с мерките за подкрепа на пазарното развитие целевите инвестиции в научни изследвания и демонстрационни дейности, направени в ключови области, могат да доведат до нови технологии и иновации. Такъв е духът на европейското партньорство за иновации, подето от инициативата „Съюз за иновации“.
-Нуждаем се от повече новаторски и бързоразвиващи се МСП. ЕС трябва да навакса постигнатото от САЩ във връзка с интензивността на научноизследователската дейност във вискотехнологичните и среднотехнологичните отрасли на промишлеността. С други думи, Съюзът се нуждае от структурни промени както в самите сектори, така и между тях. Някои европейски държави, като например Австрия и Дания, са реализирали структурни промени за установяване на икономика, която се основава в по-голяма степен на знанията. Много от тези държави се възстановяват също така по-бързо от икономическата криза. Общото в постигнатия от тях успех са новаторските и бързоразвиващи се МСП, които се възползват от върховите научни постижения на научноизследователската дейност в публичния сектор, както и от благоприятните рамкови условия за въвеждането на новите знания на пазара.