By Newbusiness Team 
„Трябва да се работи активно за създаването на възможности за публично-частно партньорство между бизнеса и университетите”, каза днес (19.05.2011г.) в предаването „Кой говори?” на Дарик радио Томчо Томов – ръководител на Националния център за оценка на компетенциите, създаден в рамките на проекта на БСК по ОП РЧР. Негови събеседници бяха заместник-министърът на образованието, младежта и науката Милена Дамянова и проф. Валери Стефанов от СУ „Св. Климент Охридски”. Тема на разговора бяха възможностите за развитие на завършващите висше образование у нас и „вливането” им в реалната икономика, вкл. предизвикателствата пред подготовката на кадри, съобразно потребностите на бизнеса.
Според Томчо Томов, само чрез активно пулблично-частно партньорство може да се реализира на практика желанието на правителството да задържи българските студенти, които да работят за развитието на националната икономика. „Разбира се, трябва да се съобразим с правата на човека, на свободното движение, както и да имаме предвид, че европейският пазар е отворен в по-голямата си част за български работници”, подчерта г-н Томов. Според него, българските студенти постъпват в университетите не заради образованието, а заради дипломата за завършено образование. „Факт е, че много млади българи, които завършват средното си образование, напускат страната и отиват в чужбина, за да компенсират дефицитите на родното ни образование”, допълни представителят на БСК.
Според него, много важно е да се ускори процесът по въвеждането на система за признаване на знания и умения, придобити по неформален път, както и да се въведат единни професионални стандарти, валидни за цяла Европа. Съществена роля в това отношение се очаква да има изгражданата в рамките на проекта на БСК по ОП „Развитие на човешките ресурси” Национална информационна система за оценка на компетенциите на работната сила (ИСОК).
Заместник-министърът на образованието Милена Дамянова направи уточнение, че учебните програми в България не са актуализирани в последните девет години, а практиката в Европа е те да се променят на всеки четири години.
Томчо Томов допълни, че у нас трябва да се осъзнае фактът, признат в Европа, че образованието е услуга, която трябва да се продава, но за целта трябва да отговаря на високи изисквания и стандарти, които са съобразени с реалния пазар и потребностите на бизнеса.
Според г-н Томов, работещият модел за запълване на празнотите в търсенето на кадри за икономиката, е възможността работодателите да могат да „отглеждат” кадрите си още от ученическата скамейка. „Много важно е образованието да следва структурата на икономиката и нейната динамика, както и да се съобрази с миграцията на младите хора към големите градове”, коментира Томчо Томов.
В подкрепа на тезата, че образователната система изостава от изискванията на пазара на труда, г-н Томов представи част от данните, включени в анализа на БСК за образователната и професионално-квалификационна структура на заетите и работната сила, разработен в рамките на изпълнявания по ОП РЧР проект. Според тях, половината от студентите се обучават в направление „стопански науки и администрация”, а с всяка изминала година намалява относителният дял на новоприетите студенти в технически науки и специалности. Това е предпоставка за интензивно застаряване на кадрите в промишлеността и води до сериозен риск за развитието на индустриалните производства през следващите години.
Друг притеснителен факт е, че е налице много рязък спад на относителния дял студентите в направление „здравеопазване”, които само за последните 5 години са намалели с над 50% (от 13.27 на 6.08% от всички студенти). Това, на фона на отлива от страната на медицински специалисти, води до реална опасност за нормалното функциониране на системата на здравеопазване и трудно може да бъде компенсирано в близко бъдеще.
Анализът на БСК показва, че около 35 на сто от завършилите средно и висше образование през 2008 и 2009 година са заети в търговията, а още 13% – в търговията на едро. 16% от завършилите през 2009 г. са се насочили към ресторантьорството и още 2 % – към хотелиерството. Още около 6% са привлечени от дейностите по охрана и разследване, организиране на хазартни игри и други услуги за населението. Това означава, че повече от 70% от завършващите висше образование се реализират в сферата на търговията и услугите, а строителството и производствените дейности привличат все по-малка част от младите хора.