By Newbusiness Team 
Край на илюзиите за гъвкаво пенсиониране. Работа, работа и пак работа чака жените над 60 и мъжете над 63 годишна възраст, които през 2011-а няма да са натрупали необходимите години трудов стаж, за да излязат в заслужена почивка. За усърдието си те ще бъдат възнаградени със средна пенсия от около 280 лв. и нищо повече. Кой е казвал, че реформите са за народа?
Само няколко дни бяха необходими на правителството да преосмисли първоначалните си намерения за промени в пенсионната система и да направи остър завой в съвсем нова посока. На пук на десетките дебати със синдикати и работодатели, на кръглите маси в почти всеки град на страната и уверенията, че реформите този път ще са истински ефективни и най-малко болезнени за всички, кабинетът буквално би отбой и в сряда (4 август) подкрепи възможно най-неприемливия вариант. Първо, министрите се отметнаха от идеята за гъвкаво пенсиониране, като задраскаха от Кодекса за социално осигуряване възможността гражданите, които са навършили години за пенсия, но не им достигат до три години осигурителен стаж, да излязат в заслужена почивка, но с по-нисък доход. Така автоматично задължиха всички да работят докато не отговорят на всички изисквания. След това заложиха на постепенното увеличаване на стажа – с по една година през следващите три, за да не се стресира населението с резки промени. Само че пропуснаха доста важна подробност, която всъщност ще разиграва хиляди възрастни поне до 2013 година. Мъжете и жените, които догодина ще са покрили всички критерии, за да се отдадат на заслужен отдих, ще трябва да поработят допълнителни 12 месеца, защото от 1 януари необходимият стаж ще се е вдигнал с една година. През 2012-а те ще са на същия хал, защото пак няма да им достига година стаж. И така до края на 2013-а, когато се очаква всички реформи в сектора окончателно да са приключили.
В тази ситуация на по-ранно пенсиониране ще могат да разчитат само хората с повечко финанси в джоба с които евентуално да откупят недостигащите години трудов стаж. Министрите не посегнаха на текстовете, които регламентират тази възможност с ясното съзнание, че тя ще осигури допълнителни приходи в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ). През 2009 г. общо 1410 души са си купили над 34 месеца трудов стаж, за което са платили 1.89 млн. лв., сочат данните на ведомството. На фона на очаквания дефицит в осигурителната система от 3 млрд. лв. в края на годината сумата е нищожна, но е с над 800 хил. лв. по-висока от 2008-а и постоянно расте. Купуването на стаж е на път да се превърне в нова мода сред пенсионерите, но се оказва твърде скъпо удоволствие.
Вноската, с която може да се придобие липсващият стаж, се определя всяка година в Закона за републиканския бюджет и през 2010-а тя е фиксирана на 16% от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се (420 лева) – какъвто е размерът на дължимите вноски за пенсионно осигуряване. Това прави по 67.2 лв. месечно (при 42.3 лв. за 2009-а), които в последствие ще гарантират пенсия в размер на 65% от получаваното средно възнаграждение по време на целия трудов стаж. При това положение купуването на стаж има смисъл само, когато съответното лице е получавало висока заплата (над 1000 лв., например), защото срещу сравнително ниска вноска си осигурява по-бързо пенсиониране с добър доход за страната (в случая около 650 лева). Хората с ниски възнаграждения по време на трудовия си стаж само ще изсипят допълнително пари, за да получат скромните 200 лв. пенсия.
Закупуването на стаж е регламентирано в преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, които дават право срещу заплащане да се придобият до пет години от липсващия стаж. Единият вариант е да се откупи времето за завършване на висше или полувисше образование, а другият – да се преведат вноските за месеците, през които лицето не е работило и съответно не е било осигурявано. За целта дължимите вноски се превеждат по банков път, а платежният документ, заедно с дипломата за завършено висше или полувисше образование се представят в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ). В замяна ведомството издава свидетелство за признаване на осигурителния стаж. Плащането може да се извърши и разсрочено, като се удържа от месечната пенсия. Размерът на конкретните вноски се договаря с осигурителния институт, като сумите за закупуване на до 3 години стаж могат да се разсрочват за срок до пет години, а тези до пет да се изплащат в продължение на осем.
Схемата изглежда лесна и удобна, но първото впечатление е измамно, защото зад регламентите в услуга на гражданина се крият доста уловки. Първо, за да се купят петте години от следването през тази година са необходими не само желание, но и 4032 лв., какъвто е общият сбор от дължимите месечни вноски за този период. А подобен разход точно преди излизането в пенсия едва ли е най-добрата инвестиция. Възрастните хора, които могат да извадят толкова много пари, без да теглят кредит, у нас се броят на пръсти, а дори да могат да си го позволят, просто ще хвърлят парите си на вятъра. Пенсиите в България са едни от малкото в Европейския съюз, които не зависят от икономическите показатели на страната, не се влияят от инфлацията и се променят единствено с решение на Министерския съвет. Самите министри като че ли съвсем забравиха някогашната си идея да обвържат доходите на възрастните с брутния вътрешен продукт и цените на стоките. В условията на финансова криза правителствата по принцип не са щедри и едва ли можем да очакваме нашите министри да развържат кесията, пък било то и заради 2.2 млн. души.
На второ място, стажът не може да се купува преди да са навършени съответните години за пенсия – 60 за жените и 63 за мъжете. С две думи, предвидливите младежи не могат да инвестират в евентуалното си по-ранно пенсиониране, защото това няма да е рентабилно за държавата. Простите сметки показват, че ако момичетата и момчетата влизат в университет на 18 г. и веднага след това преобразуват следването си в осигурителен стаж, ще са натрупали необходимите години за пенсия съответно на 52 и 55 години. Което автоматично означава, че след 60-та си годишнина ще излязат в заслужена почивка с доста по-сериозен стаж от другите и ще могат да разчитат на планираните от правителството „бонуси“ за всяка допълнително отработена година.
Схемата обаче е неприложима и заради друга разпоредба в Кодекса. Според нея липсващият стаж може да се купува до 31 декември 2015 г., което означава, че от привилегията ще могат да се възползват само жените, които в момента са над 55, и мъжете над 58 години. Разбира се, депутатите могат да запишат друга дата в норматива, но на този етап удължаване на срока не е обсъждано. Освен това не се разрешава купуването на години от следването, през които лицето е работило и е било осигурявано.
На последно място закупеният стаж не променя индивидуалния коефициент във формулата за изчисляване на пенсията и изобщо не се отразява на нейния размер. Така че, който си прави сметка да даде някой друг лев сега, за да получи повече в бъдеще, ще удари на камък.
Изводът е елементарен – който чака пенсия в близките три години, ще трябва да потърпи до окончателното приемане на пенсионните реформи, а всички останали просто да не мислят за пенсия. Предварителните планове са крайно нерентабилни, защото на правителството могат да му хрумнат хиляди нови идеи в следващите десет години. Дотогава нищо не пречи работещите да слагат по някой друг лев настрана. Ако парите не им стигнат за купуването на няколко години трудов стаж, поне ще са полезна лична инвестиция „под дюшека“ за годините на заслужен отдих.