By Newbusiness Team 
Инж. д-р Петко Динев е български предприемач, създател на камерите за мисията “Артемис”, с които Американската космическа агенция (НАСА) наблюдава Луната през декември миналата година. Разговаряме с него за възможностите, които космосът разкрива, за печелившия бизнес модел в космическата индустрия, както и за програмата на Европейската космическа агенция (ЕКА), която ще финансира български фирми и научни организации.
ВЪПРОС: Казвате, че България е една от най-добрите страни за правене на бизнес. Защо мислите така?
ОТГОВОР: Аз имам международен бизнес и се опитвам да прекарам около шест месеца в България. В момента около половината от хората са концентрирани тук – в София и Пловдив имаме два офиса.
И България е много удобна от географска гледна точка. Тъй като ние имаме клиенти навсякъде – Австралия, Азия, Америка. Страната ни географски така е разположена, че в рамките на един работен ден човек може да говори с целия свят, тоест не е необходимо да се чака денят да свърши. Защото примерно, ако съм във Флорида и искам да говоря с Азия или трябва да стоя до много късно, или да говоря от вкъщи или пък да се уговорим предварително в час, в който те могат да дойдат по-рано или по-късно. Изобщо логистиката е малко по-сложна и винаги имаме поне един ден забавяне.
Докато от България сутринта човек може да говори спокойно с Япония, тъй като разликата е седем часа. Ако стане малко по-рано, даже и с Австралия може да се чуе. Така че имаме наистина много удачно географско положение. През целия ден човек може да комуникира с Европа, към 3-4 вече може да говори и с Америка – САЩ, Канада Мексико и т.н. Когато човек има международен бизнес, трябва да се обръща внимание дори и на комуникацията и по-скоро да се ограничи излишното губене на време. Защото, ако си в друга точка на света, винаги има някакво забавяне. От тази гледна точка България е едно прекрасно място.
ВЪПРОС: Разкажете ни за работата си с българската космическа компания ЕндуроСат!
ОТГОВОР: Със собственика ѝ Райчо Райчев се познаваме от повече от 10 години вече. Те вече 2 или 3 наши камери са качили в космоса. Техният модел е точно да продават информация или ако има компании, които искат да качат някакви уреди в космоса за изследване, те създават платформата, за да може това да се случи.
С тях работим по един нов проект за пускане на няколко мултиспектрални камери – да може да гледаме в разширената част на спектъра (ултравиолетова, инфрачервена), така че да можем да получаваме по-достъпна информация. Нашите очи не могат да видят всичко. Има информация, която е много по-ценна и тя се намира извън нашето полезрение. Растенията например излъчват в спектър от порядъка на 880 – 900 нанометра. Ние не го виждаме, но камера може да го види и да регистрира проблем.
Представете си един огромен масив с царевица или жито. С мултиспектрална камера можем да видим проблемите отгоре много по-рано, отколкото собственикът на този масив може да го направи като отиде и гледа листата. За него те ще бъдат зелени, но ако се погледнат от другата част на спектъра, тогава може да се види, че голяма част от тях се променят.
През 2005 г. работихме с един от университетите в Тайпе (Тайван), където един от професорите беше разработил методика, с която ако следи азотното съдържание на ориза, той може да увеличи добива около 2-3 пъти. Те бяха купили няколко от нашите камери и с един малък самолет летяха над масивите и правеха снимки точно в тази инфрачервената област. След това анализираха снимките и казаха примерно на този масив има повече вода, трябва да я намалите, на другия – трябва да сложите малко повече вода. И по този начин той реално успяха да увеличат добива на ориз.
ВЪПРОС: Български фирми вече могат да кандидатстват за пари по програма на Европейската космическа агенция (ЕКА). Какъв е вашият съвет към стартиращите компании в сферата?
ОТГОВОР: Да не се отказват. Това е първото. Аз обичам да казвам, че победата е един кратък период между две големи сражения. Наистина има поле и понякога, ако те не получат европейско финансиране, може би е по-добре да се опитат да си намерят отнякъде другаде финансиране, но не и да се предават. Когато аз започнах компанията си, това беше след два поредни краха на стоковата борса в Америка (говорим за дотком и за телеком кризите през 2000-та година). Така че пари много трудно можеха да се намерят и аз тогава направих нещо, което честно казано не съветвам хората да го правят, защото рискът е огромен. Аз просто изтеглих от всичките си кредитни карти каквото мога и с това финансирах компанията. Така че за мен въпросът за провал просто не съществуваше, тъй като трябваше по някакъв начин да си върна обратно тези пари.
В началото, първите две-три години беше много трудно. Има една книга, която тогава много ми помогна – „Да прескочиш пропастта“. Тя разказва за етапите на развитие на компанията и какво можеш да очакваш. Точно в периода, когато си направил нещо – има интерес към продукта ти, продал си няколко бройки и трябва да минеш вече към масово производство. И тогава настъпва някаква безумна пропаст, защото ти трябват много пари да инвестираш.
Виждам, че вече повече компании са въвлечени в това. И популяризирането на космоса ще доведе още повече хора, които да работят в този бизнес. Никой няма да дойде да покани България да влезе в това поле. Тя сама трябва да го направи и това става на ниво малки компании, които започват да получават видимост в някои големи програми. По този начин България ще си получи отново заслуженото място като космическа страна.