By Newbusiness Team 
Всички сме чували народната мъдрост “Човек дори и добре да живее, се жени!”. Към нея е добре да добавим и “Човек, дори и да има прекрасни деца, в един момент те стават тийнейджъри!”. Сега може и да ни се струва смешно, но истината е, че пубертетът е трудна възраст както за самите деца, така и за нас, техните родители.
Детското развитие преминава през няколко важни етапа. Ние, родителите, също преминаваме през тях, учейки си. Ако в началото предизвикателството за нас е било кой шезлонг от магазин KikiRiki да изберем, дали да заложим на мултифункционалния или на електрическата люлка, дали да ползваме проходилка у дома или не, кой метод на захранване е по-подходящ за детето ни, то пубертетът е периодът, в който вратата се затръшва пред лицето ни и оставаме сами с партньора си.
Какво представлява пубертетът? Според Ериксън, германски психолог и психоаналитик, човешкото развитие преминава през осем възрастови фази. Всяка от тях се характеризира със специфична криза, чието успешно преодоляване води до развитието на определена сила на Аз-а. Интересното е, че всяка придобита сила се явява нещо като ключ за преодоляване на следващата жизнена криза. Хубавото на Ериксън е, че той развива идеята, че дори и да не успеем да преодолеем някои кризи, т.е. да не развием нужната сила на Аз-а, то винаги можем да се върнем към тях и да се справим. Но да се върнем към пубертета. Според Ериксън, периода от 12 до 20 г. е фазата на юношеството или ранната младежка възраст, в която основната задача за разрешаване е идентичност срещу ролево объркване, т.нар. дифузия. Пубертетът е периодът, в който децата откриват собствената си идентичност. За тази цел, те преминават през различни роли, отдалечават се от нас, не ни харесват, осъждат ни, влияят се от другите. Водещ въпрос за тях е “Кой съм аз?”.
Периодът на израстване на децата ни обърква и влияе на начина, по който живеем. Често сме прекалено фокусирани върху децата и забравяме собствения си живот. Това е нормално, малко са двойките, които съумяват да жонглират с работа, деца, хоби, партньор и непрекъснато да поддържат баланс. Винаги, във всяка фаза от живота приоритет има дадено нещо. И ако в първите 12-13 години от появата на децата, това е тяхното развитие то идва пубертетът и ни напомня на висок глас, че е време да си върнем живота с партньора като двойка. Сега е идеалният момент да преосмислим живота си и да включим нови общи или индивидуални хобита, активности и занимания. Ако не се възползваме от това, рискуваме, когато децата напуснат дома да изживеем сериозна криза като двойка.
Какво можем да правим? Да поддържаме физическата си форма. Подходящо за това е не само спортуването, но и разходките в планината с партньора, ходенето на фитнес, каране на каяк, тичането ако сме любители на джогинга.
Да си създадем навик за разтоварване. Филми, театър, а защо не и надуваемо джакузи в двора. Можем да използваме самостоятелността на децата и да развиваме общите си интереси като двойка. Екскурзии веднъж годишно до интересни дестинации са добър вариант, особено ако има на кого да оставим децата. Освен роднини, може да се възползваме и от помощта на приятели. Възобновяване на срещите с приятели и без това сега е времето, в което децата няма да искат да са част от нашата компания.
Развиване на стари или нови хобита. Ако сме отворени за нови неща, сега е моментът да изберем ново хоби и да го практикуваме с партньора си. С новото хоби идват и новите приятели.
Разбира се, не е нужно всяка свободна минута да прекарваме с партньора си. Добре е да уважаваме личното му пространство, както и собственото си.