By Newbusiness Team 
С промените на ЗДДФЛ от декември 2009 (бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г) в допълнителните разпоредби е дадено определение за това какво представляват трудовите правоотношения – а именно „правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери.”
За какво беше направена тази „кръпка” в ЗДДФЛ? Неофициалните мотиви бяха, че чрез нея по един начин леко се изравнява облагането при равни условия между ЕТ и ЕООД. Каква беше практиката до миналата година. Приемам, че и в двата случая ще се плащат осигуровки, за да не оказват влияние в сметките. При това положение ако годишната печалба е примерно 10 000 лв. едноличния търговец се облага с 15%, а ЕООД – също – 10% + 5% дивидент. Но при ЕООД – едноличния собственик има право да си раздаде тази печалба примерно през декември, като хонорар за извършен личен труд в дружеството. В този смисъл, той ползва 25% необходимо присъщи разходи и след това плаща данък в размер 10% от останалите 7 500 лв. Т.е., ефективен данък – 7.5%. Сметката е много прилична като се сравнява с дължимите 15% при едноличния търговец.
За да се поотреже тази възможност, Народното събрание по предложение на Министерство на финансите гласува тази поправка. Обаче с така формулирания текст са се попрестарали, като не са помислили върху отражението и в друг данъчен закон, а именно Закона за данък върху добавената стойност.
Какво конкретно имам предвид. Да си представим следната хипотетична ситуация – писател (същото може да се разработи и за журналист, музикант, художник), пише книга. Същевременно е и едноличен собственик, примерно на Издателска Къща „САМиздат” ЕООД. Писателя „продава”, „преотстъпва” авторските права върху написаната от него книжка примерно за тираж 10 000 бройки, при ед. цена 5 лв. Т.е., писателя получава хонорар от дружеството в размер на 50 000 лв. В законовия срок се регистрира по ЗДДС за този си вид доходи. До момента всичко е както трябва, законосъобразно писателя е регистриран по ДДС като физическо лице, всичко е прекрасно.
Идва време за годишната данъчна декларация – април 2011 г. Съвсем в рамките на ЗДДФЛ, писателя декларира този доход като доход от предоставяне на авторски възнаграждения, ползва си нормативно признатите 40% необходимо присъщи разходи.
През май или юни 2011 г. автора е привикан в териториалната НАП, където му казват – „Ти си собственик на САМиздат ЕООД, в книжката да я напишеш си вложил личен труд, затова грешно си ги декларирал като авторски възнаграждения и неправомерно си приспаднал 40% разходи. Трябвало е да ги декларираш като трудови правоотношения, заради параграф 1 точка 26 буква „и” от ЗДДФЛ. Закона е категоричен! Казва „независимо от основанието за възникването им”, вложил ли си личен труд в писането? Вложил си! Тогава, ако обичаш, доплати си заради неправомерно ползваните разходи”.
Всичко би било прекрасно, ако такъв вид тълкуване не оказва влияние върху Закона за данък върху добавената стойност. Ако се приеме горното хипотетично становище на НАП, в този случай следва да се приложи чл.3 ал.3 т.1 от ЗДДС – не е независима икономическа дейност дейността осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение приравнено на трудово.
В самият ЗДДС няма определение за „трудово правоотношение” и затова се прилага най-близката по тематика – определението от друг данъчен закон. От там автора съвсем основателно би поискал да му се възстановят недължимо платеният от него ДДС за следващи издания, както и да бъде дерегистриран поради липса на основание за регистрация. Все пак не се е регистрирал доброволно, а поради изискването за задължителна регистрация. Между другото, това ще е интересна тема за размисъл, по сега актуалните данъчни проверки на „звездите“ от музикалния бранш. 😉
Въпросът който поражда това допълнение – разходите по писането на книга, статия, студия, рисуването на картина, плакат, или пък нещо в сферата на музиката, когато са осъществявани от съдружници, и особено когато има доработка или само продажбата се осъществява чрез юридическо лице, собственост на този кръг дейци на изкуството и културата – удачно ли е да се приемат за трудови правоотношения? Ако се приемат, това следва ли да се приеме, че са освободени от регистрация по ЗДДС, при положение, че едно такова мнение ще противоречи на цялата европейска съдебна практика? Или в края на краищата ще се приеме едно изключение от „…независимо от основанието за възникването им”. Междинен етап от рода „че само когато продават готово произведение, не попадат в точката „положен личен труд в дружеството””, не върши кой знае каква работа, защото не е проблем да се планира кога дружеството „да поръча” създаването на едно готово произведение, и кога собственика на дружеството да реши да „продаде правата” на едно вече създадено такова. Въпрос на данъчно планиране – или ДДС регистрация с 40% необходимо присъщи разходи, или трудово правоотношение, без ДДС регистрация, но пък с по-малко разходи за счетоводна отчетност.