By Newbusiness Team 
Люба Спасова
„Никога не съм си представяла, че ще се занимавам със собствен бизнес. Почти през целия си живот съм била учителка, но не съжалявам, че оставих професията, защото не ме удовлетворяваше“ – споделя Весела Хрусанова, докато отключва магазинчето си за здравословни и диетични храни в столичния квартал Манастирски ливади, ул. Лъвски рид, N12. Съседното помещение, предназначено за търговска площ, е било изпразнено само преди седмица, а тези в съседния блок така и не са намерили наематели. Но за Весела това не е повод за притеснение. Оказва се, че тя е един от малкото оптимисти, които
на пук на финансовата криза
се захващат с предприемачество. „Продадох наследствен имот, но прецених, че няма смисъл да държа всичките си пари в банката. Реших, че мога да рискувам половината и така се появи идеята за нещо, което да ми носи доходи“ – допълни Весела преди да разкаже пред NewBusiness.bg какво е преживяла, за да осъществи намеренията си.
Интересното е, че представата й за магазин, пълен със здравословни храни, се избистря постепенно. Първоначално Весела се насочва към търговията с дрехи, но трудната икономическа обстановка я кара да преосмисли плановете си. „Замислих се, че когато хората нямат достатъчно пари, избягват да ги дават за дрехи, а ги харчат основно за храна“. Така й хрумва да купи машина, която произвежда оризови крекери. Дори се среща с вносителите, но се оказва, че за целта са й необходими
не само доста средства,
но и специално шумоизолирано помещение. „Пък и няма как с една машина да произвеждам един продукт и той да се продава като хляб“ – допълни разказа си Весела. В последствие се отказва и от тази идея, но оризовите крекери също изиграват своята роля в бизнес начинанието й, защото я ориентират към здравословните храни. „В случая получих подкрепата на приятел, който се занимава с йога, води изключително здравословен начин на живот и ми показа с какво се храни. Така се оформи и окончателната идея да отворя магазин с био храни“.
Весела амбициозно се захваща с начинанието, но решението в какво да инвестира се оказва съвсем малка част от
цялостното „ходене по мъките“.
Първата й задача е да си намери помещение под наем, в което да приюти магазина. Започва търсенето от квартала, в който живее, защото й харесва, че има повече млади и платежоспособни хора. Решава да използва услугите на брокер, но бързо се отказва заради скъпите оферти, които й предлага. „Намерих помещението си напълно сама, защото се оказа, че в района има достатъчно празни стаи на приземни етажи, освободени от фалирали бизнесмени. Обявеният наем беше 330 евро на месец, но със собственичката се споразумяхме за 300 евро“ – похвали се Весела. След това проверява в Интернет къде в София има подобни обекти и какви продукти предлагат. „Направих си собствено проучване на пазара, като обиколих повечето магазини, пробвах стоката им вкъщи и си записвах нещата, които ми харесват. После се свързах с произоводителите и вносителите
и така колелото се завъртя“.
Отварянето на самия магазин обаче се оказва не лесна задача, защото „никой никъде не ти казва какви са стъпките, през които трябва да минеш и какво да направиш, за да изпълниш всички изисквания на институциите“ – оплака се Весела. След няколко безсънни нощи в Интернет и благодарение на неясните съвети на приятели тя решава, че първо трябва да отиде в Районната инспекция за опазване и контрол на общественосто здраве (РИОКОЗ) или бившето ХЕИ. Оказва се обаче, че това е последното място, което трябва да посети, защото от там се дава разрешение за дейност чак, когато всичко е готово – тоест, магазинът е направен, оборудването е поръчано, касовият апарат е налице, а стоката е подредена по щандовете. „Съвсем друг е въпросът какво ще се случи с цялата инвестиция, ако инспекторите кажат „Не“, но очевидно никой не се интересува, че
някой дребен бизнесмен ще загуби
няколко хиляди лева“ – коментира Весела.
Все пак, разкарването до РИОКОЗ не се оказва безцелно, защото попада на услужливи служители и разбира, че трябва да се снабди с проект за добра производствена практика. Подобни проекти се изготвят от експерти, сертифицирани за тази дейност и струват 200 лева. В документа са записани всички изисквания, на които трябва да отговаря обектът, както и съвети как да бъдат изпълнявани. Според тях всеки магазин трябва да е снабден с питейна вода и задължително да разполага с тоалетна, мивка, топла вода и складово помещение, като няма изисквания за квадратурата. Подробно е описано каква документация е необходима за работа с доставчиците и за водене на добра отчетност. Едно от важните изисквания е всеки служител да разполага с лична здравна книжка (различна от тази, с която всеки посещава личния си лекар), която се издава от РИОКОЗ, след като лицето премине специални медицински прегледи. От значение е уравителят да води отделни
дневници за хигиенното състояние на обекта,
за обучението на персонала, за получените стоки, за здравните книжки на работниците и за изтеглени продукти от търговската мрежа, както и списъци на доставчиците, включително и списък на използваните почистващи препарати. „Дневниците се купуват от специализираните книжарници и не се прошнуроват, но не бива да се подценяват, защото инспекторите на РИОКОЗ ги заверяват при всяка проверка“ – уточни Весела, признавайки, че не е запомнила всички дребни изисквания. „Всичко е подробно описано в проекта и когато не съм сигурна какво трябва да правя, го отварям, за да прочета“.
Истинска одисея
обаче са опитите й да се сдобие с т. нар. „пожарна безопасност“. „В Интернет пише, че всичко трябва да мине през пожарната и аз се озовах в централното управление, уж за да подам заявление. Там обаче останаха доста учудени и ме пратиха да си търся районото поделение. Когато открих и него, направо ме застреляха с въпроса: Кой ви прати при нас? Оказа се, че за да се сдобия с т. нар. пожарна безопасност, първо общината трябва да издаде документ, с който декларира, че няма нищо против аз да отворя магазина си на нейната територия“. За целта обаче е необходим специален набор от документи – копие от договора за наем, документите на фирмата, скица на обекта и копие от нотариалния акт на имота (с него разполагат собствениците или агенциите, които го отдават под наем). Весела не среща трудности с разрешителното от общината, но когато за пореден път се появява в районното поделение на пожарната отново я посрещат с въпроса: Кой ви прати при нас?. „В крайна сметка разбрах, че въпросната пожарна безопасност не е свързана със специална инспекция от пожарникари, които да издадат документ, че помещението е безопасно, а с
най-обикновено закупуване на пожарогасител.
И трябва да досаждаш в пожарната само, ако общината изрично те прати там. Глупаво звучи, но никой нищо не ти обяснява“ – посмя се на историята Весела. Що се отнася до вида на пожарогасителя и големината му, тази информация я имат само продавачите в магазините. „Казах каква е квадратурата на магазина и момчето ми връчи точния пожарогасител. Залепи му талон за извършена проверка и ми каза, че ще се видим след година за контролна инспекция, за да се види дали устройството още е в изправност. Инструкции за употреба обаче не получих“ – сви рамене Весела, но добави, че е забравила всичките премеждия в
момента, в който първият клиент е влязал в магазинчето.
От стартирането на начинанието досега магазинът е глътнал 22 хил. лв., но за съжаление все още не е започнал да възстановява инвестицията. „Когато не използваш пестициди в земеделието си, имаш доста по-скромна продукция, а това оскъпява стоката в магазина“ – поясни Весела и добави, че всеки един био продукт по рафтовете й притежава специален сертификат, който доказва произхода и качествата му. Разбира се продаваните от нея стоки са инвестиция в здраве, което в бъдеще едва ли бихме могли да си купим с пари.
На Весела й предстои организацията на по-добра реклама и допълване на асортимента с нови стоки. Дотогава вярва, че ще успее да увеличи оборота си и да се пребори с икономическата криза. И съветва всички свои последователи: „Никога не харчете цялата сума, която сте си определили за инвестиция, защото непредвидените разходи са твърде изненадващи и могат да провелят и най-добрата бизнес идея“.