By Newbusiness Team 
Настоящата статия е насочена към значимостта на документирането на доставката на услуги при сключване и изпълнение на търговски сделки, с оглед възможността за доказване на реалното им изпълнение в едно ревизионно производство по ЗДДС.
На практика много често при сключването и изпълнението на търговски сделки, неправилното или не документирането на получените услуги, крие сериозни рискове от откази за приспадане на данъчен кредит в едно ревизионно производство на получателя на тези услуги.
Ето какво разказва управителят на едно дружество на което е отказан данъчен кредит в размер на 38 000 лв. и как с помощта на навременна правна защита и подкрепа, се е стигнало до отмяна на ревизионният акт и приспадане на исканият данъчен кредит:
„Управител и съдружник съм в дружество, чийто предмет на дейност е свързан с рекламни услуги и издателска дейност, включително изработка на видео спотове, WЕБ дизайн, външни реклами и рекламни конструкции.
Месеците август, септември и октомври 2016 г., на дружеството се възложиха поръчки от различни контрагенти, за изработка на голям брой рекламни календари за предстоящата година. Изработихме календарите, а брандирането им възложихме на друго дружество, с което до този момент не бяхме работили, но ни бе препоръчано.
Края на 2016 г. в дружеството бе извършена ревизия по повод искане за приспадане на данъчен кредит по осъществени облагаеми услуги (брандиране) за периода от 01.11.2016 г. до 31.11.2016 г., с място на изпълнение на територията на страната.
При ревиията представихме всички документи с които разполагахме за възлагане и изпълнение на извършената услуга – оферта, 10 бр. фактури за фактурираните услуги, приемо-предавателни протоколи, както и фактури издадени към клиентите за последваща реализация. Ревизорите извършиха насрещната проверка и на доставчика на услугата – дружеството на което възложихме да извърши брандирането. При проверката се установи, че през периода на извършване на брандирането доставчика е имал наети лица по трудови договори на длъжности „специалисти маркетинг, реклама“ и „програмисти”, но не е приложил доказателства, относно това кои точно лица са били ангажирани в работата и притежават ли необходимите умения и знания за извършване на брандиране, както и не е приложил доказателства, че разполага с техника за извършване на възложената работа.
Поради това ревизорите приеха, че не е налице реалност на доставките по издадените 10 бр. фактури за изършени услуги – брандиране, тъй като доставчика не притежава технически и кадрови потенциал за извършване на възложената работа. За резултатите от ревизията на дружеството ни бе съставен Ревизионен акт с който се отказа право на приспадане на данъчен кредит.
До този момент аз като управител не се бях сблъсквал с подобен финансов проблем за дружеството. Тогава започнах да търся решение как да се справя с тази ситуация и да не допускам финансов срив в дружеството. Поинтересувах се за правна кантора към която да отнеса проблема и да потърсим решение. Препоръчаха ми услугите на Адвокатска кантора „Иванчов и Партньори“. Свързах се с кантората и направих консултация с адвокат от кантората.
Адвоката се запозна подробно с казуса и с документите с които разполагахме и които бяхме представили и на ревизорите. Увери ме, че разполагаме с достатъчно документи за доказване на реално изпълнение на възложената услуга, поради което ревизионният акт е незаконосъобразен и е налице голяма вероятност да бъде отменен, ако бъде обжалван пред съда. Доверих се на адвоката и възложих на „Иванчов и Партньори“ обжалването на акта. Бях много оптимистично настроен за резултата от съдебното обжалване.
При подготовка на жалбата адвоката ми обясни, че по делото трябва да докажем реално изпълнение на възложената услуга – брандиране. За доказването на реално изпълнение следваше да представим пред съда всички документи с които разполагахме. За щастие всички документи които притежавахме бяха надлежно оформени. Във фактурите беше посочен предмета, количеството извършена услуга, начина на формиране на договорената цена и срока за плащането й. Разполагахме с приемо-предавателни протоколи, в които извършените услуги бяха конкретизирани като вид, количество, време, начин на изпълнение. Разполагахме и с оферта от доставчика.
Правния защитник ми обясни, че макар сама по себе си техническата и кадровата обезпеченост на доставчика да не е предпоставка на правото на приспадане на данъчния кредит, тя е от значение за доказване изпълнението на услугите, защото в случая естеството на услугите е такъв, че е необходимо изпълнителят да разполага със специална техника и персонал.
Според адвоката след като е имало назначени лица на длъжности „специалисти маркетинг, реклама“ и „програмисти”, неприлагане на доказателства, относно това кои точно лица са били ангажирани в работата и извършваене на брандирането не е необходимо при доказване на посочените услуги.
По делото представихме доказателства, че при извършване на работата доставчика е ползвал наета техника от друго лице, с което доказахме, че притежава технически потенциал за извършване на възложената работа. Представихме доказателства и че доставчикът има функциониращ офис, от който извършва дейност.
След тежка борба, съда намери за доказано извършването на услугите и прие, че неправилно ни е отказано право на приспадане на данъчен кредит, поради липса на реалността на доставките за предоставяне на услуги, документирани в издадените 10 бр. фактури.
Благодарен съм за резултата на Адвокатска кантора „Иванчов и Партньори“. Доволен съм от това, което ми предложиха, от цялостния резултат и отношение“.
В заключение би могло да се каже, че е от изключително значение, услугите които се фактурират да бъдат индивидуализирани като вид и с ясно посочени количествени характеристики, тъй като неустановени престации не могат да са предмет на ДДС.
По този въпрос е налице практика на Съда на Европейския съюз (Решение от 8.05.2013 г. по дело С-271/12). В това решение Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните, след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им.