В края на 2009 г. стойността на издръжката на живот достигна до 480,68 лв. на човек от 4-членно домакинство (2 възрастни с 2 деца), или общо това домакинство трябва да разполага месечно с 1923 лв., за да посреща разходите си и да се храни съобразно калорийните норми. Темпът  на нарастване на издръжката на живот е с 0.5% спрямо месец септември 2009 г., а спрямо същия период на миналата година увеличението е с 1,5%, показват данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Ценовите изменения на хранителните стоки на годишна база са разнопосочни за отделните стокови групи. Могат да се обособят 2 различни групи, при които поскъпването или намалението е със следния темп:
· Спад на цените:
– Хляб и зърнени храни                              – 2,9 %
– Мляко и млечни продукти                         – 0,7 %
– Животински растителни масла и мазнини    – 8,4 %
– Плодове и плодови консерви                    – 10,6 %
– Зеленчуци и зеленчукови консерви           – 8,7 %

· Повишение на цените:
– Месо и месни продукти                                     + 0,7%
– Риба и рибни продукти                                     +1,2%
– Яйца                                                               +1,9%
– Захар, мед, шоколадови и захарни изделия        +0,3%
– Кафе, какао, чай                                             +1,5%
– Други хранителни продукти                              +2.4%
– Минерални води и безалкохолни напитки          +2,9%
– Храни и напитки в ЗОХ                                     +2,0%

В следствие на повишените акцизи чувствително нарастване се регистрира при цените на цигарите с 25,3% и на алкохолните напитки – средно с 3,4%. Поредната стъпка на акцизната спирала обаче предвижда ново повишение на цигарите през 2010 г. (с около 30%) и това ще повлияе за нарастването на издръжката на живота.

Нехранителните стоки и услуги на годишна база средно са поскъпнали с 2,1%
· Спад на цените се наблюдава само в групата „Осветление, отопление и енергия” средното намаление е с 2,1%. Паралелно с намалението на цените на топлоенергията (средно с 11,3%) и дневната тарифа на електроенергията (средно с 5,4%), в годишен план е регистрирано  увеличение на цените на газ”пропан-бутан” (с 4,3%) и нощната тарифа на електроенергия (с 9%).

· Умерено повишение на цените е регистрирано в групите:
– Жилищните наеми и разходи за поддържане на жилището      +3,0%
– Жилищно обзавеждане и домакински уреди                           +2,8%
– Облекло, обувки и лични принадлежности                             +1,7%
– Транспорт и съобщения                                                       +2,2%
– Хотелиерски услуги, такси и др. услуги за гражданите            +2,8%

· По висок ръст на цените се наблюдава в групите „ Образование и свободно време”с +7,2% и „Лична хигиена и здравеопазване” с +4,3%.

Сравнителният анализ на европейско равнище показва, че измерената годишна инфлация в България от 1,6% е близка до средното равнище за страните членки на ЕС, което през декември 2009 ХИПЦ  е 1,4 на сто. С най-висока годишна инфлация през декември се отличават: Унгария (+5,4%), Румъния (+ 4,7%), Полша (+3,8%).  В Евро-зоната, при средно равнище на инфлация от (+0,9%), най-ниска е тя в Ирландия (-2,6%) в Малта (-0,4%), Португалия (-0,1%), а най-висока в Гърция (+2,6%), Люксембург (+2,5%).

Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 183,45 лв. на 1 лице, което показва на годишна база спад с 1%, а спрямо предходното тримесечие ръст с 0,3%. През последните години издръжката на живот на бедните домакинства нараства с по-ниски темпове от тази на средното четиричленно домакинство. Това се дължи на факта, че като цяло през анализирания период, а и в месеците на проявление на кризата, поскъпват стоки и услуги, които не са характерни за потребителския модел на бедните домакинства – акцизни стоки, луксозно потребление, ползване на образователни и др. услуги.

В сферата на доходите настъпват негативни изменения. През ноември общият доход на 1 л. в домакинствата отбеляза  спад от 4,1%. Средният номинален ръст за 11-те месеца на 2009 г. е 7,7% в сравнение с аналогичния период на предходната година. През последните месеци се наблюдават промени в структурата на доходите, спада относителният дял на доходите от работна заплата, а се увеличават като дял доходите от пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални трансфери. Това е следствие от прилаганите рестриктивните мерки на пазара на труда, замразяването на работните заплати в бюджетната сфера, спадане на доходите на бизнеса, намаляване на заетостта и увеличаване броя на безработните.

Данните за разпределението на общия доход (ноември 2009 г.) показват следните тенденции:
–    с общ доход на 1 л. от домакинство до 240 лв. са 35,9% от домакинствата в страната;
–    с общ доход над 480 лв. на 1 л. са над 13,8%;
–    средният общ доход на 1 л. от домакинство (307,07 лв.) представлява 56,5% от издръжката на живот.

Работната заплата като основен източник на доход за деветте месеца на 2009 г. отбелязва ръст от 10.1%. Източник за повишаване на работната заплата е редуцирането на персонала, т.е нарастването на работните заплати се дължи на съкращаване на числеността на наетите. При това трябва да се отбележи, че в условията на рецесия работодателите освобождават първо най- неквалифицираните и съответно с ниска работна заплата служители. Това до голяма степен обяснява нарастващото равнище на средната работна заплата. При средна брутна работна заплата за страната 578 лв. през деветмесечието на 2009 г. като „ниско платени работници” могат да се определят наетите в следните браншове:
– Производство на облекла (със средна заплата 339 лв., т.е. 58.7% от
средната за страната);
– Производство на лицеви кожи и изделия от тях (323 лв. – 55.8%);
– Хотели и ресторанти (380 лв. – 65.7%);
– Производство на дървен материал и изделия без мебели (380 лв. – 65.7%);
– Селско, горско и ловно стопанство (443 лв. – 76.6%).
– Търговия и ремонт (460 лв. – 79.8%).

Общо в тези отрасли и браншове са наети 770 хил. лица, или около 1/3 от всички наемни работници в страната. Те представляват и основният контингент, от които произлизат „работещите бедни”.

Минималната работна заплата 240 лв. представлява 41.5% от средната за страната, а нетният й размер (187 лв.) е под официалната линия на бедност (194 лв. за 2009 г.).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *