Люба Спасова
Хората обичат да харчат пари за собственото си удоволствие, особено в разгара на отпуските. Предприемачите пък са истински факири, когато тези пари трябва да се превърнат в бизнес с добра възвръщаемост. Хитът в тази област са СПА и уелнес центровете, които само за няколко години се появиха в почти всеки хотел и почивен комплекс. И независимо от конкуренцията продължават да никнат като гъби в цялата страна. Феноменът си има съвсем просто обяснение – разнообразието от масажи, минерални басейни и ароматни процедури в комбинация от всевъзможни глезотии, е способно да измъкне
между 150 и 400 лв. на ден
от всеки посетител, при това без никакъв протест от негова страна. В същото време се оказва, че собсвениците също са улеснени, защото не им се налага да се съобразяват с тежки регулативни правила. „Има ли търсене, има и предлагане“, е философията на успешния СПА бизнес, при който изглежда, че „и вълкът е сит, и агнето е цяло“.
Тайната на успеха
при толкова наситен от СПА услуги пазар всъщност се крие в липсата на правила за регулиране на сектора. Понятия, като „спа“ и „уелнес“ не фигурират в нито един нормативен акт у нас, а като част от туристическия бизнес дейностите минават в графата „услуги“, с които всяка компания в бранша има право да привлича клиенти. „У нас липсва стандартизация в спа индустрията, да не говорим за критерии кое е спа и колко са видовете процедури в тази категория“ – коментира неотдавна председателят на Съюза на кинезитерапевтите Елена Ковачева. „В България поне от 10 години се говори за този бизнес, но и до ден днешен няма не само единна формулировка на понятието, но и точна дефиниция какво е спа център и кои са задължителните елементи от неговата дейност. Не съществува дори норматив, който да посочва как се изграждат, оценяват и контролират тези обекти“ – допълни картината практикуващият мениджър в тази сфера Славина Христова. Също толкова неясни са
изискванията към персонала,
както и продуктите и апаратурата, с които могат да боравят. В резултат на това почти всеки хотел в страната, който може да предложи басейн, парна баня, сауна и фитнес, вече се нарича „СПА” и взима поне с 25% повече за една нощувка. Стратегията е хитра, но туристическите комплекси все пак са длъжни да се съобразяват с правила. Дейността на хотелите и почивните станции се регулира от Закона за туризма и подзаконовите текстове към него, а правилата за ползване на минералните води и калните находища в страната са описани в няколко наредби на Министерството на здравеопазването. Правилата в тях обаче не важат за предприемачите, в чиито планове влиза изграждането само на СПА център,
без да се строи хотелски комплекс.
В този случай е достатъчно само да се споразумеят с някой собственик на хотел, който няма нищо против да отдаде под наем част от помещенията си и да ги превърне в оазис за клиентите. Това позволява буквално на всеки предприемач да инвестира в уелнес индустрията, защото успехът е въпрос единствено на собствено виждане и лични финанси.
Важна подробност за този сектор е, че изисква
солиден първоначален капитал.
Бизнесът със СПА услуги е фокусиран върху луксозните и красиви изпълнения, които струват скъпо. Не могат да се пренебрегнат също съвременните и модерни апарати за подводен масаж, козметични процедури и всевъзможни водни удоволствия, защото клиентите търсят именно тях. Специалистите, развили успешен СПА бизнес, съветват центровете за релакс да се изграждат на площ от минимум 500 кв. метра, за да успеят да вместят всички необходими помещения, без да предизвикват клаустрофобия у клиента. За проектирането, изграждането, оборудването и обзавеждането пък са необходими между 2000 и 4000 лв. на квадратен метър. Цифрата на общата инвестиция стряска, защото може дори да прехвърли милион, но това се отнася по-скоро за професионалните изпълнения. В действителност размерът на инвестицията варира в доста широки граници. Пък и
пазарът е щедър на идеи,
а фирмите, които доставят оборудване и предлагат обзавеждане, разполагат с достатъчно решения, както за хора със скромни възможности и малко пространство, така и за инвеститори с големи и скъпи идеи.
Ето и няколко примера, които нагледно представят размера на началния капитал:
Цените на професионалните тангенторни вани, например, се движат между 18 и 30 хил. лв. в зависимост от функциите, които предлагат. За една процедура с тях клиентите пък плащат около 30 или 50 лв., което означава, че за да се възвърнат първоначалните разходи за купуването на ваната, в нея трябва да се потопят минимум 600 души. Сметката обаче не е пълна, тъй като в нея не са включени харчовете за ток, вода, консумативи, заплати на персонала и поддръжка на всички устройства. Разбира се, могат да се намерят и хидромасажни вани за 2-3 хил. лв., но те са пригодени по-скоро за домашни условия.
Джакузитата също не са евтини.
Те могат да се купят, както за 12 хил. лв., така и за 40 хил. лева. Продават се и единични за около 10 хил. лв., но тогава съществува риск клиентите да се редят на опашка или да си записват час за джакузи. И тук показателят ROI (Return On Investment – Възвръщане на инвестицията) е трудно изчислим, тъй като услугата често е включена в цената на нощувката. Единичните посещения се таксуват между 5 и 10 лв. в зависимост от „звездите”, с които разполага съответния почивен комплекс.
Що се отнася до сауните и парните бани, повечето фирми, които предлагат обзавеждане и оборудване, работят по първоначално изготвени индивидуални проекти или разработват такива специално за клиента.
Разнообразието при сауните
е по-голямо, защото може да се избира между различни форми, размери и интериор. Цените на най-обикновените дървени помещения за не повече от двама души варират между 3 и 7 хил. лв., но екзотичните изпълнения излизат доста по-солено. В общи линии разходите са за облицовка (между 3 и 15 лв. на линеен метър, в зависимост от вида дърво), за специална врата с изолация (между 500 и 700 лв.), за пейки (в зависимост от вида между 500 и 1000 лв. едната), за осветление (около 100 лв.), за контролно табло и печка (цените започват от 450 лв.) и за аксесоари (комплектът от ведро, черпак, термометър, влагометър, пясъчен часовник, аромати и дървени закачалки се намира за около 200 – 350 лв.).
При парните бани размерите са стандартни, но те също могат да се изработят по индивидуален проект. Модулните бани струват между 15 и 27 хил. лв., а монолитните (които се проектират) обикновено са двойно по-скъпи.
Към всички тези екстри, разбира се, могат да се добавят и други – СПА капсули с
вана, хидромасаж и подгряване
за 20-40 хил. лв, контрастни душове с различни програми за около 7 хил. лв., солариум в границата между 12 и 35 хил. лв., системи за масаж до 40 хил. лв., басейн, който може да струва както 20 хил. лв., така и 200 хил. лв., и какво ли още не. Като теглим чертата излиза, че за изграждането на добър СПА център са необходими минимум 200 хил. лв., без да смятаме разходите за вътрешен интериор и обзавеждане.
Философията „СПА“
За истинския произход на думата СПА има не малко версии. Според едната, зад английската абревиетура SPA се крие латинското Sanus Per Aqua, което буквално се превежда „лечение чрез вода“. В няколко древни римски бани обаче са открити други натписи, които също се смятат за първоизточник на съвременното понятие. Такива са гръцката дума „espa“, което означава фонтан, и латинската „spagere“ със значение поръсвам, овлажнявам. Според други обаче понятието е заимствано от името на белгийския град Спа в областта Лиеж, известен със своите лековити минерални извори. Още в далечния 16 век курортът привличал стотици чуждестрани посетители , а няколко века по-късно мястото става предпочитана дестинация на много европейски короновани особи. В последствие от тук идва и английската дума за балнеоложко лечение „спа“, наложила се навсякъде днес.
„Лечението чрез вода“ в днешно време се възприема повече, като класическа балнеология, която освен минералните извори, си служи също с кал, соли и парафин. В последствие към тези методи се добавят различни процедури за релакс и отпускане, които дават началото на съвсем ново понятие в областта – уелнес (wellness – производна на английското понятие „чувствам се добре“). Този тип услуга обединява по уникален начин лечение, почивка и хармония, въздействайки на всичките ни сетива – на осезанието чрез различни видове масажи, на зрението чрез хромо или цветотерапия, на слуха чрез музикотерапия, на обонянието чрез различни аромати и на вкуса чрез билкови чайове и специалитети. С напредването на СПА процедурите и развитието на туризма дори се появяват нови направления – т. нар. хомоиндустрии, които обединяват постиженията в областта на медицината, естетичната козметология, диетологията и психологита, за да помогнат на човека да постигне пълна хармония между собствения си мир и обкръжаващата го действителност. Затова СПА философията се крепи на четири основни неща: RELAX – освобождаване от стреса, REFLECT – спри и помисли, REJUVINATE – обнови живота си и REJOICE – бъди весел и щастлив. В последствие всеки започва да разбира термините по своему. За едни това е ароматната свещ в хола, за други – кремът, който омекотява стъпалата им след къпане. В този ред на мисли в списъка вероятно биха могли да попаднат също ароматизираната тоалетна хартия и последният писък на модата за съвременната домакиня – пликовете за боклук с аромат на лавандула.